Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

— Ако тръгнем след пет минути, човекът ще оцелее.

Еди се обърна към микрофона на радиостанцията.

— Макс, мога да дам на Хуан десет минути, после ще трябва да тръгнем. — Беше решил, че лекарят се е презастраховал.

— Всяка секунда, която можеш да отделиш. Чу ли? Всяка секунда.

Дванайсет минути по-късно подводницата се гмурна в черната вода на залива. Кабрило не се появи.

Изминаха цели трийсет и шест часа, преди времето да утихне дотолкова, че аржентинското правителство да изпрати друг „Ц-130 Херкулес“. През този кратък отрязък от време Антарктида припомни на хората на полуострова защо са само временно пребиваващи по тези краища. Макар да не стигнаха до канибализъм, като нещастния уругвайски отбор по футбол, мъжете бяха съвсем безпомощни без притока на природен газ. Принудиха се да използват преносими печки, за да топлят храната си, и се притискаха един към друг, за да не замръзнат. Въпреки повредите „Адмирал Браун“ прибра повече от двеста от оцелелите, а останалите се събраха в две от спалните помещения, наблъскани като сардели, докато навън температурите спадаха.

Генерал Филип Еспиноза първи слезе по товарната рампа, когато големият транспортен самолет спря на ледената писта зад базата. Раул Хименес го посрещна, отдавайки енергично чест. За една седмица генералът беше остарял с десет години. Дебели торбички висяха под очите му, а обичайният му розов тен беше сменен с бледнина.

— Някакви сведения за сина ми? — бяха първите му думи.

— Съжалявам, генерале. — Качиха се в чакащия снегомобил. — Мой дълг е да ви докладвам, че група от четирима души са видени да влизат в газовото предприятие минути преди произшествието. Не можахме да открием техните останки.

Еспиноза прие тежко тази новина. Знаеше, че синът му никога не би напуснал поста си, така че имаше голяма вероятност Хорхе да е бил един от четиримата.

— Първо жена ми, а сега това — измърмори той.

— Вашата съпруга? — попита прекалено бързо Хименес.

Еспиноза не се замисли за странния интерес на младия лейтенант, а беше в такова състояние, че призна пред него:

— Взе децата и ме напусна. Но най-лошото е, че ме е предала.

Хименес с усилие запази безразлично изражение. Максин беше напуснала съпруга си, за да могат да бъдат заедно. Сърцето му заблъска. Това беше най-хубавата новина, която беше чувал, затова следващите думи на генерала му причиниха особена болка.

— Успях да изпратя двама агенти да я чакат, когато самолетът й кацна в Париж, след като от граничната служба ми съобщиха, че е напуснала Аржентина. Посрещнали я двама мъже и веднага я отвели в главната квартира на Генералната дирекция по външна сигурност.

Хименес знаеше, че това е френската разновидност на ЦРУ и МИ-6.

Еспиноза продължи:

— Не зная дали е била техен агент през цялото време, или са я вербували по-късно, но истината е неоспорима. Тя е шпионка.

За миг на Хименес му стана ясно, че Максин е измъквала от него не по-малко информация, отколкото от генерала. Спомни си последната им среща на брега на реката, когато й разказа за отвличането на американката и че я държат в градския апартамент на мъжа й. Максин беше предала тази информация на своите началници и те бяха организирали спасяването на жената.

— А сега моят Хорхе е мъртъв! — Той направи усилие да се овладее. — Кажи ми, че това е дело на американците, за да мога да си отмъстя.

— Работих в тясно сътрудничество с Луис Ларета, директора на базата, и с първия помощник-капитан на крайцера „Очампо“. Нашето предварително заключение е, че „Адмирал Браун“ се е откъснал от котвата си и вятърът и вълните са го отнесли към преработвателното предприятие, което е предизвикало експлозията. Вторичните пожари са унищожили три други сгради, включително една работилница и спалното, където бяхме затворили учените от другите станции.

— Това не ти ли се струва твърде удобно? Двете неща, които американците желаеха: базата унищожена до основи и заложниците освободени.

— Генерале, те не са освободени. Всички са изгорели в пожара, останали са само овъглени кости. Имаме общо четиринайсет жертви, без да се броят чужденците. Осем са загиналите на мостика на крайцера, петима в газовия завод, двама загинаха в пожара със затворниците и още двама, простреляни от приятелски огън, когато някои новобранци се паникьосаха и започнаха да стрелят по сенки. — Последната част от доклада беше особено трудна за изричане, защото вече Хименес беше командир и разпадът на дисциплината го представяше в лоша светлина. — Не открихме никакви доказателства, че това не е трагично произшествие.