Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

Кабрило прегърна празния варел и се хвърли с него срещу аржентинеца. Повали го и се стовари на гърдите му. Ребрата на мъжа се строшиха като сухи съчки. Хуан трескаво затърси автоматичния си пистолет и точно се навеждаше да го вдигне измежду два варела, когато стената зад него беше надупчена от деветмилиметрови куршуми.

Еспиноза веднага го позна. Очите му се разшириха от учудване, а после се присвиха от задоволство, щом осъзна, че човекът, който му беше причинил толкова неприятности, се намира само на шест метра от него и няма оръжие.

— Знам, че си сам — каза той. Сержант Лугонес се появи зад гърба му. — Сержант, ако мръдне и един мускул, гръмни го на място.

Еспиноза остави автомата си на един от варелите, извади пистолета от кобура и го положи до него. След това тръгна към Хуан със самодоволния вид на злодей, който най-сетне е сгащил най-беззащитното дете в квартала. Не спря дори когато отвън зави тревожно корабна сирена.

— Не зная кой си и откъде си дошъл, но смъртта ти ще бъде особено забавна.

Хуан му стовари един светкавичен десен прав в носа и аржентинецът залитна.

— Много приказваш, друже.

Майорът се хвърли напред в сляпа ярост, а Кабрило го остави да се приближи и отстъпи в последния момент. Еспиноза профуча покрай него, Хуан го удари в гърба и майорът се блъсна в стената толкова силно, че ламарините издрънчаха.

— Биеш се като момиче — подигра го Хуан. — Лугонес, простреляй го в крака.

Подофицерът не се поколеба и секунда — стреля и Хуан се стовари на земята, като стискаше крака си и виеше от болка.

— Чудесно, а сега да видим как се биеш ти — подигра му се Еспиноза. — Изправи се, или следващият изстрел ще ти съсипе коляното.

Хуан се опита да се изправи, но всеки път рухваше на циментовия под.

— Май вече не е толкова корав, нали, сержант?

— Не е, господин майор.

Еспиноза се наведе и изправи грубо Хуан. Той се люшна неуверено и с усилие на волята си наложи да не изкрещи. Еспиноза го задържа прав с една ръка, а с другата му стовари два силни удара в корема. Хуан се преви и започна да пада, като едва не повлече и аржентинеца.

— Жалка работа — изпръхтя Еспиноза и се пресегна надолу, за да повтори изпълнението.

Хуан не помръдна, докато главата на Еспиноза не се оказа на трийсетина сантиметра от него. Тогава го хвана с една ръка за брадичката, а с другата за тила. Макар че беше в неудобна позиция на земята, той все пак успя да извие главата на Еспиноза и прекърши гръбнака му. Тялото омекна като гумено и се свлече на пода. Хуан взе пистолета и стреля, преди сержант Лугонес да се осъзнае. Първият куршум попадна в корема му и излезе откъм гърба, а вторият се заби между очите.

Сирената отново нададе отчаян вой. Хуан успя да се изправи, куршумът не беше повредил протезата му, и хукна към вратата в мига, когато гигантски сблъсък сякаш изтръгна сградата от нейните основи и острият нос на бойния крайцер „Адмирал Гилермо Браун“ проби стената.

Шест секунди по-късно ударните вълни от рухващите колони и бетонни късове взривиха бомбата.

Сградата пламна като цепелина „Хинденбург“ над Лейкхърст.

Линк и Еди бяха заели позиция под затвора, когато корабната сирена зави. Вятърът ту я заглушаваше, ту я усилваше, подобно на предсмъртните стонове на ранено животно. Те изчакаха няколко секунди и видяха как един пазач надникна от вратата, за да разбере какво става. Естествено не забеляза нищо и бързо се прибра.

Франклин използва електрическа бормашина, за да пробие малка дупка в пода над главата си. От по-раншното им разузнаване с Хуан знаеше къде приблизително са мебелите и проби дупката под един изтъркан диван, за да не я видят войниците. В нея Еди пъхна струйника на един газов балон. Съдържанието му щеше да повали войниците в безсъзнание след пет минути и щеше да ги обезвреди за около час, в зависимост от концентрацията. Преди това бяха спрели вентилационната система на сградата, като просто изключиха външния агрегат.

Много скоро глухото безцелно бъбрене на пазачите започна да утихва, след това се чу трясък от падащи на пода тела и накрая настъпи тишина.

Еди и Линк изпълзяха изпод хангара и влязоха във фоайето. Еди носеше канадките във вакуумирана торба, а Линк — чувала с костите. Не бяха взели осемнайсет цели скелета, а само толкова, колкото да излъжат аржентинците. Въпреки това чувалът тежеше повече от деветдесет килограма.

Сложиха си противогазите и се втурнаха в караулното, като затвориха вратата, за да не отслабят действието на газа. Вътре лежаха четирима душа. Двама се бяха проснали на дивана, единият лежеше на пода, а третият пред бюрото, отпуснал глава на плота. Еди пусна още малко газ под носа на всеки, за да е сигурно, че няма да се свестят. После забързаха към задната част на помещението, където първо трябваше да отключат вратата.