Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

Ерик Стоун веднага усети, че корабът вече е свободен, и спря двигателите.

— Това беше — каза той, като гледаше внимателно големия екран на стената на оперативния център.

Камерата, монтирана в носа на безпилотен самолет, показваше бушуващ ад на земята с пламъци, които се издигаха на повече от трийсет метра над газопреработвателния завод, а на отделни места водата още гореше. Сякаш цялото море се беше запалило. Гомес Адамс седеше зад пулта за дистанционно управление на безмоторника и с помощта на джойстик го прекарваше над разпрострялата се нашироко база. Фактът, че успяваше да държи във въздуха нестабилния летателен апарат въпреки силната буря, беше доказателство за изключителните му умения. В околността, където бяха паднали запалени отломки, също се виждаха пожари. В този момент друг огън привлече вниманието му. От покрива на хангар, който се намираше на доста голямо разстояние от взрива, излизаха пламъци.

— Изглежда Еди и Линк са изпълнили задачата си — отбеляза той.

Секунда по-късно задъханият глас на Еди се понесе от високоговорителите на тавана на центъра.

— Всички осемнайсет са невредими.

На Макс Хенли не му беше до това.

— Говорил ли с председателя?

— Не. Чухме се за последно, когато беше в завода. Не ти ли се е обаждал?

— Не, по дяволите! Каза само, че ще намери начин да се измъкне.

Макар да му се искаше да забави тръгването им, Макс знаеше, че Еди и неговата група скоро ще привлекат внимание.

— Върнете се колкото може по-бързо в подводницата. Хуан сигурно вече се е запътил натам. Радиостанцията му може да не работи.

— Слушам.

Хенли се опита да се свърже с Кабрило на всяка честота, но не получи отговор. Предчувствието му подсказваше, че Хуан не е успял да се измъкне, преди заводът да избухне. Беше се пожертвал, за да изпълнят планираната операция.

В аржентинската база цареше пълен хаос. Лейтенант Хименес не можеше да открие майора, а дисциплината на хората му бе започнала да се изпарява. Това беше началото на американското нападение, но мнозина бяха изоставили своите постове, за да зяпат пожара. Той им крещеше да се връщат по местата си и да се приготвят за предстоящото сражение. Подофицерите също се включиха в крещенето и скоро войниците бяха принудени да се върнат към задълженията си.

Петролните работници пренебрегнаха изискванията на полицейския час и започнаха да извират от спалните помещения, за да видят какво става. Когато Хименес им се развика да се прибират вътре, те го обсипаха с ругатни. Няколко минути след първия взрив навън вече имаше повече от сто души.

Един ефрейтор се приближи и отдаде чест.

— Лейтенанте, не са американците.

— Какво? Какви ги дрънкаш?

— Да, господин лейтенант, не са американците. „Гилермо“ скъса котвата и течението и вятърът го отнесоха към голямата преработвателна фабрика. Той предизвика взрива.

— Сигурен ли си?

— Видях го с очите си. Почти една четвърт от кораба се е забила в сградата.

Хименес не можеше да повярва.

— Виждал ли си майор Еспиноза?

— Не, не съм.

— Ако го видиш, кажи му, че отивам да проуча ситуацията.

— Слушам.

Хименес точно се готвеше да пресече напряко през базата, когато чу трещене на автомат и хукна в посоката на стрелбата.

Когато пламъците от взрива се издигнаха към раздираното от бурята небе, Линк подкара бившите затворници към входното фоайе, а Еди подпали желето. Нещата се развиха дори по-добре, отколкото се беше надявал. Талашитът бе най-евтиният облицовъчен материал и се правеше от стърготини и лепило, което гори много силно. След секунди помещението се изпълни с гъст дим и пламъци.

Еди се огледа, за да е сигурен, че всички са навън, и забърза през караулното, където спяха пазачите. Остави вратата отворена, за да може чистият въздух да ги събуди и да осигури кислород за пламъците.

Както Кабрило предвиди, аржентинците временно изгубиха контрол върху положението. Войниците бяха напуснали своите постове и се бяха смесили с цивилните, които гледаха пожара.

На около осемстотин метра по-нататък преработвателната фабрика грееше в оранжево и жълто през завесата на сипещия се сняг. Еди нямаше нужда да се уверява отблизо, че сградата е напълно унищожена. Без това съоръжение гаучосите нямаше да могат да осигуряват енергия за базата си. В един изпълнен с пламъци миг Корпорацията превърна аржентинците от господари на Антарктическия полуостров в хора, които се нуждаят от спешна евакуация.