Клайв Къслър: Тайната на остров Пайн

Генералът не каза нищо. Продължаваше да се бори с мъката от огромната си загуба. Вероятно щеше да се лиши от поста си поради тази катастрофа. Беше вторачил празен поглед напред и помръдваше само когато снегомобилът се поклащаше от някоя неравност. Заобиколиха последния хълм и видяха базата. Дори от тук повредите по газопреработвателната инсталация изглеждаха тежки. Отблизо нещата изглеждаха много по-зле.

Половината от огромната сграда представляваше опушена дупка в земята, осеяна с разкъсани и почернели тръби. „Адмирал Гилермо Браун“ беше швартован към кея. Задната му част изглеждаше наред, но от мостика напред беше почернял от пламъците. Трябваше да се отдаде дължимото на руснаците, които го бяха построили, че не загинаха повече хора.

В залива се виждаха краката на петролните платформи. Местоположението на самите платформи сред вълните се разбираше по стърчащите във въздуха тънки пръсти на бордовите им кранове. Около тях вече се образуваше лед, а след няколко дни заливът щеше да е напълно замръзнал.

— Господин Ларета каза, че можем да продължим да изпомпваме суров петрол в цистерните от оцелелите платформи, но без възможност да обработваме природния газ. Не разполагаме с нужната енергия — обясни Хименес, когато мълчанието му се стори прекалено мъчително. — Каза още, че могат да се докарат преносими устройства, които ще ни осигурят производствени мощности и ще можем да започнем процеса по възстановяването.

Еспиноза продължаваше да седи неподвижен като скала.

— Въпреки това трябва да евакуираме по-голямата част от екипа, докато успеем да докараме гориво и производственият процес започне отново. Ларета каза, че за начало му трябват само двайсет души. Разбира се, по-късно ще са нужни повече, но засега няма достатъчно ресурси, за да бъдат хранени и отоплявани повече хора. Генерале, забравих да попитам кога ще дойдат другите самолети?

Бяха спрели до димящите останки на преработвателния завод. Еспиноза отвори вратата от своята страна и скочи на покритата с лед земя. Не си направи труда да вдигне качулката на канадката си. Антарктида не можеше да му стори нищо повече. Той застана мълчаливо, докато вятърът се носеше с вой над океана. Въздухът беше изпълнен с миризмата на изгорял метал.

— Хорхе — прошепна генералът.

Хименес беше искрено изненадан колко тежко понася генералът смъртта на своя син. Беше останал с впечатлението, че той гледа на Хорхе като на още един войник под негово командване.

— Хорхе — повтори тихичко генералът. После гласът му укрепна и се изпълни с ярост: — Ти се провали и затова не намери кураж да се изправиш срещу мен, нали? Умря най-глупашки, за да не носиш отговорност за своите грешки! Толкова дълго беше под моя закрила, че когато се наложи да стъпиш самостоятелно на крака, те се подгънаха.

След това се обърна към Хименес.

— Самолети? Няма да има самолети. Хората ти ще живеят или умрат в зависимост от своята съобразителност. Ще пуснете този обект отново в действие или ще измръзнете до смърт. Докато китайските ни приятели поддържат нашата игра, ще стоите тук и ще оправдавате нашите претенции. А сега ми разкажи за тайнствения кораб, който бил заседнал на брега.

Еспиноза се беше превърнал от агне в лъв толкова неочаквано, че на Хименес му трябваше повече от секунда, за да отговори, затова генералът се разкрещя:

— Лейтенант, вашите грешки вече бяха забелязани, така че не си влошавайте положението!

— Да, господин генерал! — Хименес застана мирно. — Веднага щом времето се оправи, нашият хеликоптер ще проведе оглед на района на крайбрежието, защото този плавателен съд беше една необяснима аномалия. Вашият син ми спомена, че това го притеснява. Като се има предвид положението, в което за последно беше видян, сигурно е потънал по време на бурята.

— Потънал?

— Да, генерале. Когато се качихме на борда преди няколко дни, долните палуби бяха наводнени, а когато се откачи от брега в деня преди бурята, имаше силен крен. Едва ли е оцелял повече от няколко часа, когато циклонът се стовари върху нас. Буря, достатъчно силна да скъса котвената верига на „Адмирал Браун“, със сигурност е имала мощ да преобърне стар товарен кораб.

Това беше още едно съвпадение, което не се харесваше на Еспиноза, въпреки че проверката в корабния регистър на „Лойдс“ в Лондон потвърди, че кораб с наименование „Норего“, който отговаряше на описанието, е потънал с екипажа си преди две години.