Клайв Къслър - Джунглата

— Потвърдих превода от сметката на Бахар по нашата — обяви Макс вместо поздрав.

— Всички сме добре — пресече го Хуан. — Благодаря, че попита.

— О, я не се превземай — отговори Макс сухо. — Нали говорихме преди час. Знам, че всички сте добре. Между другото, за мен парите са по-важни от твоето здраве.

— Друже, ти си направо изтъкан от доброта — ухили се Хуан и махна на Мак Ди да пристъпи. — Това са Макс Хенли, Джулия Хъксли, а това — Мак Ди Лоулес. Мак Ди, това е моят заместник, а дамата е нашият корабен кърпач на телеса. Говоря буквално.

Те си стиснаха ръцете.

— А сега качете Мак Ди в кабинета ми, така че Хъкс да може да го прегледа.

Вътрешността на кораба не беше по-хубава от очуканата му външност. Нацепен балатум по пода, слабо осветление и валма прах с размерите на бял трън. Оловно сивата боя и азбестът изглежда бяха предпочетените от декораторите материали.

— Божичко — възкликна Мак Ди, дресиран от непрекъснатите писъци на еколозите и налаганата политическа коректност да не се възразява срещу тях, — та този кораб е като токсично сметище. Безопасно ли е да се диша тук?

— Разбира се — отговори Линк и напълни големия си като бъчва гръден кош с въздух. — Малко е застоял.

След това плесна Лоулес по стегнатия корем.

— Отпусни се, човече, не е това, което си мислиш. Председателят ще ти покаже. Върви с докторката и ще видиш.

Хъксли покани Мак Ди в една от каютите зад мостика и остави чантата си върху тоалетната масичка, за да се подготви за прегледа. Линк, Хуан и Макс продължиха към мостика, а Линда се извини и напусна срещата с обяснението, че се нуждае от най-малко два часа в спа-кабината в нейната каюта.

На палубата нямаше офицери, нито вахтени. Главоболяха се е подобни формалности само когато наблизо имаше корабен трафик или на борда щяха да се качват лоцман или митнически служители. Иначе и щурманският мостик стоеше празен.

Помещението беше широко, с летящи врати към открития мостик. Щурвалът представляваше старомодно колело със спици и ръкохватки, изгладени от дългите години използване. Прозорците бяха побелели от сол, която ги покриваше като скреж и през тях едва се виждаше. Оборудването беше с няколко поколения назад. Радиостанцията имаше такъв вид, сякаш сам Маркони 20 20 Маркиз Гулиелмо Маркони (1874–1937) — итал. физик и изобретател, основател на Радио Ватикана. — Б.пр. я беше сглобил. Същото можеше да се каже и за контролния апарат на машинното отделение, който не беше лъскан, откакто го бяха монтирали. Дървените маси за карти бяха очукани, а повърхността, покрита с петна от мазни ястия и разлято кафе. За всички външни лица той представляваше жалка картина на разруха и запустение.

Секунди след като влязоха, сякаш от нищото се появи възрастен джентълмен с черни панталони, снежнобяла риза и безупречна престилка на кръста. Косата му беше бяла като колосаната риза на гърба му, а лицето — мършаво и сбръчкано. Носеше сребърен поднос със стъклена кана, в която имаше някаква тропическа на вид смес и кристални чаши.

— Слънцето е вече над реята — обяви той с чист английски акцент.

— Морис, какво е това? — попита Хуан, когато стюардът раздаде чашите и започна да налива. Линк изгледа кисело напитката, но тогава Морис измъкна бутилка „Хайнекен“ от джоба на престилката. Линк я отвори, като опря капачката в ръба на масата за карти и след това натисна с другата ръка.

— Малко сок, малко грог. Туй-онуй. Реших, че сигурно ще ви дойде добре след мисията.

Кабрило отпи глътка.

— Божествен нектар, приятелю. Божествен нектар.

Морис не показа да е впечатлен от комплимента.

Вече знаеше колко хубава е напитката и нямаше нужда някой друг да му го казва. Той остави подноса настрана. На него имаше и кутия за пури от палисандрово дърво, която обикновено стоеше на писалището на Кабрило. Макс се присъедини, като извади лулата и кожената кесия от задния джоб на работния гащеризон. След минути въздухът се изпълни с пушек, сякаш гореше амазонската джунгла. Стюардът напусна мостика така тихо, както беше дошъл. Лъснатите му обувки някак си не вдигаха шум по мръсния балатум на пода.

— Е, добре, разкажи ми сега за тази нова операция — подкани го Кабрило, след като издуха облак тютюнев дим към тавана, докато Макс отваряше една от летящите врати, за да влезе малко въздух.

— Финансистът се казва Ролан Кроасар. От Базел. Дъщеря му е Солей, на трийсет. Спечелила си е име на луда глава. Вече е платила място във „Върджин Галактик“, когато започват с космическия туризъм. Изкачила е най-високите върхове на пет или шест континента. Два пъти се проваля на Еверест. Състезавала се е един сезон в Джи Пи 2, като си е плащала за удоволствието. За онези, които не знаят, това е всъщност едно ниво под Формула 1. Също така е добра на голф, а като малка е била сред най-добрите на света тенисистки. За малко да стане и член на швейцарския олимпийски отбор по фехтовка.