Клайв Къслър - Джунглата

Кабрило намери Макс, който въртеше търговия със скрап в покрайнините на Барстоу, Калифорния, и след десет минути го убеди да хвърли ключовете на своя помощник и да тръгне с него. Когато избраха „Орегон“ за своя операционна база и неговото преоборудване завърши във Владивосток, ръководено от корумпиран руски адмирал, който в еднаква степен си падаше по американски долари и корейски момичета, двамата мъже вече се разбираха като женена от години двойка. Естествено, че спореха, но никога не престанаха да се уважават.

По-късно Хенли призна, че бил готов да последва Хуан още на първата минута от предложението му.

— Това е досието му — каза Макс по сигурната телефонна линия. Той се намираше на борда на техния кораб на няколко мили от Карачи.

— Доста впечатляващо — отбеляза Хуан. Беше звъннал на Макс, докато пътуваха по шестлентовата магистрала, която свързваше Хайберския проход с Исламабад, и го бе помолил да провери наличните данни за Мариън Макдугъл Лоулес.

— Значи две години в Луизианския университет, но напуска и се записва доброволец в армията, дванайсетосептемвриец.

Имаше предвид деня след терористичните атаки на 11 септември, когато хиляди смели мъже и жени бяха влезли в армейските наборни центрове, за да подпишат договори като обикновени войници.

— Попаднал при рейнджърите и по всички данни бил отличник. Натрупал няколко бойни награди и след осем години решил да напусне и да почне работа за „Фортран Секюрити“ като наемник.

— Със същия комплект умения като рейнджър — отбеляза Макс, — но с десет пъти по-голяма заплата.

— Познавам „Фортран“ — поправи го Хуан, — отлична фирма, така че вероятно парите са били двайсет пъти повече.

— Както и да е — продължи Макс с обичайния си леко раздразнен тон. — Има бивша съпруга и дъщеря. Почти цялата му заплата отива на един адрес в Ню Орлиънс, който, предполагам, е на бившата.

— Значи само една? — закачи го Хуан. Макс имаше три бивши и плащаше алименти на всички.

— Намираме се по средата на рецесия. Хиляди комедианти останаха без работа и ти си въобразяваш, че си забавен? Сигурно, защото се изживяваш като велик. Както и да е. Щом това е досието му, какъв ли ще е в действителност, а?

— Ще ти кажа, друже. До неделя го бяха спукали от бой, но докато аз подготвях една самоделна бомба за взривяване, видя, че безпилотникът е изстрелял ракета и се задейства със скоростта на светлината. Спаси ни живота. Не може да не му се признае.

— Е, и?

— Откакто изгубихме Джери Пуласки в Аржентина, останахме с един боец по-малко. Ще го обсъдя с Еди, като началник на наземните операции, и Линк, нашия старши боец, но си мисля, че си намерихме нужния заместник. Бил е осем години рейнджър, значи е прекарал много време дълбоко в лайната. Да не споменавам, че успя да ме впечатли за по-малко от час след запознанството ни.

— Ами договорът му с „Фортран“? — попита Макс. — Иска ми се да уточня и как е бил пленен. Просто играя ролята на адвокат на дявола, но момчето може наистина да е изгубило форма.

— Ще говоря с него и ще ти се обадя, преди да взема някакво решение — обеща Кабрило. — Някакви новини от таткото на Сетиаван?

— На летището в Карачи чака въздушна линейка. Не е дошъл лично, но е изпратил жена си и дядото и бабата на момчето. Щом излезете на шосето за Карачи, ще им се обадя, че скоро ще дойдете. Кога приблизително ще пристигнете?

— Сигурно до четирийсет минути.

— Чудесно. Джордж е вече на летището, за да ви превози до кораба, защото може би ни чака друга задача.

— Наистина? Много бързо.

— Чрез посредничеството на Детето. Дъщерята на някакъв швейцарски финансист влязла в Мианмар през бангладешката граница и той не може да я открие по сателитния й телефон. Страхува се, че може да й се е случило нещо, и иска да я измъкнем.

— Два въпроса — прекъсна го Хуан. — Първо, какво прави тя в този забравен от Бога район и второ, свързал ли се е с правителството?

Първият въпрос беше по-скоро реторичен, защото всъщност нямаше голямо значение. Но вторият беше важен.

— Не. Той е умно момче. Знае, че ако се свърже с управляващата хунта, ще погнат дъщеря му и или ще поискат откуп, или ще я затворят до живот.

— Добре е направил. Слушай, ще говорим по-подробно за това, когато се върнем на кораба. Междувременно се заеми да проучиш този финансист, дъщеря му и хората, с които пътува.

— Ерик и Мърф вече са се заели.

— И още нещо. Ако Мак Ди дойде с нас, на първо време ще има ограничен достъп. Кажи на Хъкс да си донесе куфара с медицинското оборудване, когато ни посрещне. Искам да се уверя, че момчето не е по-зле, отколкото показва.