Клайв Къслър - Джунглата

Бавно започна да се свестява, както на сутринта, след като той и неколцина приятели пренебрегнаха ислямските закони и се бяха насвяткали до припадък. Главата го болеше, стомахът му гореше и едва успяваше да отвори очи. Не виждаше нищо, освен някакви изкривени линии и отблясъци светлина. Нищо не разбираше. Чу някакви гласове и се опита да извърне глава. Имаше чувството, че гръбнакът му е счупен. Никога не беше изпитвал подобни болки. Но какво се е случило, запита се той.

Гласовете. Мъжът. Може би пазач. Побоят. Всичко се върна и го заля като поток. Опита да се раздвижи, но усети, че е вързан за стол. Обзе го паника, която малко изостри сетивата му, и за свой ужас той осъзна, че отново е в хеликоптера със закопчан колан на седалката до обгорелия труп на пилота.

Някой беше изправил машината на плазовете и го беше вързал на мястото на пътника. Опита да се откопчае, но катарамата беше увита толкова пъти с широка лепенка, че сега представляваше голям сребрист къс в скута му.

Бутаха хеликоптера!

Абдула погледна навън точно когато хоризонтът се завъртя над главата му. Гледката пред плексигласовата предница се изпълни от океана и тогава усети ускорението. Падаше, безпомощно завързан за седалката, след като хеликоптерът литна от платформата.

Машината се блъсна във водата със смъртоносна скорост, която милостиво прекъсна гръбнака на Абдула, слагайки край на живота му, преди да се удави.

Двайсет минути след като администраторът на платформата, която трябваше да се проверява, се свърза с министерството, беше дадена тревога. Веднага бяха изпратени спасителни вертолети и патрулни катери. Никога не беше открита следа от хеликоптера, пилота и единствения му пътник. Един усърден пилот дори обиколи Джей-61 „за всеки случай“, но петролната платформа изглеждаше, както обикновено, изоставена, защото всяка следа от огъня беше грижливо измита. Тайната, която криеше, отново беше в безопасност.

Първия половин част от полета Кабрило прекара в задната част на луксозната кабина на „Гълфстрийм V“ в разговор с Макс Хенли. Макс беше вицепрезидент на Корпорацията, главен инженер на „Орегон“ и най-добрият приятел на Хуан. Бяха заедно, откакто на Кабрило му беше хрумнала идеята за частна компания за сигурност, базирана на кораб. Това беше история, която знаеше целият екипаж, но малцина знаеха как двамата изобщо са се свързали.

Професионалната кариера на Кабрило беше минала като агент на ЦРУ без официално прикритие (БОП). Това е бюрократичното наименование на шпионите. Тъй като говореше съвършено арабски, руски, испански и английски, беше служил в някои от най-горещите точки на света и бе попадал и се измъквал от повече премеждия, отколкото можеше да запомни.

Когато след падането на Берлинската стена осъзна, че краят на Студената война означава увеличаване на регионалните конфликти и че никоя от американските агенции за сигурност не е достатъчно опитна, за да отговори на предизвикателството, той реши да излезе на пазара като частен предприемач. Корпорацията щеше да се занимава с онези задачи, които бяха толкова „мръсни“, че с тях можеше да се занимава само организация, която по никакъв начин не може да бъде свързана с правителството. Хуан имаше достатъчно връзки в коридорите на властта, за да имат работа за години напред.

Беше се посъветвал с Лангстън Овърхолт, своя наставник. Ланг напълно се беше съгласил с оценката на Кабрило. Беше му неприятно, че губи своя най-добър агент, но осъзнаваше добре възможностите, които Корпорацията можеше да му предостави.

Беше му предложил да наеме някой си Максуел Хенли. Когато попита кой е той, Ланг му обясни, че е бил главен инженер на борда на „Гломар Експлорър“ 16 16 Корабът бил нает от ЦРУ в опит да се вдигне потъналата през 1968 г. съветска подводница К-129 с балистични ракети на борда в тайна операция, известна като Проект „Азорски“. — Б.пр. — прочутия кораб, построен от Хауърд Хюджис, който успя да извади част от съветската подводница, клас „Голф“, К-129.

Хуан възрази, че „Гломар“ е изпълнил задачата си през 1974 година, от което излиза, че сега Хенли е прекалено възрастен, за да работи като наемник.

Тогава Ланг му каза, че Макс не е участвал в тази първа експедиция, а в по-късна, която още е класифицирана като „строго секретна“. Хенли бе ръководил дейността на кораба, докато уж бил в резерв, консервиран в залива Сюсън в Калифорния. Всъщност били маскирали стар търговски кораб да прилича на „Гломар Експлорър“, докато оригиналът отплавал към място близо до Азорските острови, за да извади ракетна подводница от клас „Тайфун“ с пълен набор междуконтинентални балистични ракети (МБР) и двеста бойни глави. Това било през 1984 г. и макар Хенли да бе започнал като речен патрул във Виетнам, беше прекалено опак, за да бъде смятан за възрастен.