Клайв Къслър - Джунглата

Линк вече беше в движение. С ножа си сряза пластмасовите белезници, докато голямата му бяла ръка покри устата на мъжа, за да му попречи да извика. Беше прекалено тъмно, за да може да види какво става, затова Линк долепи уста до ухото му и прошепна:

— Приятел.

Почувства как мъжът кимва под ръката му, затова я дръпна и помогна на пленника да се изправи. Пъхна рамо под мишницата му и с Хуан, който ги следваше отблизо с насочен към вратата на спалнята пистолет, се измъкнаха от къщата.

Макар че Линк поемаше голяма част от тежестта му, освободеният силно куцаше. Те се отдалечиха от сградата, придържайки се към дълбоките сенки. Кабрило смени пистолета с автомата. Излязоха на селския площад с джамията и намериха прикритие зад каменна стена. От мястото си виждаха стоящия на улицата ярко наплескан автобус. Лунната светлина придаваше на шаренията заплашителен оттенък.

— Благодаря — прошепна пленникът с дълбок глас и силен южняшки акцент. — Не ме е грижа кои сте, но ви благодаря.

— Не ни благодари, докато не се измъкнем живи и здрави от тук — предупреди го Кабрило.

Някакво движение надолу по пътя привлече вниманието му. Той наведе автомата, а пръстът му остана на спусъчната скоба. Едно-едничко щракане в слушалките го осведоми, че Линда и Еди са спасили момчето. Той се вгледа по-внимателно — това бяха те в края на улицата. Натисна комутатора два пъти в отговор и двете групи се срещнаха при автобуса.

Бяха използвали лекарства, за да поставят Сети в безсъзнание, защото решиха, че ще е по-лесно да се оправят с него като товар, без да рискуват да се разпищи от страх. Линк взе момчето веднага от по-дребния, но изненадващо силен Еди Сенг и го прехвърли през рамото си по пожарникарски. Еди пъхна фенерче-химикалка в устата си, промъкна се през отварящата се като акордеон врата на автобуса и се зае да запали двигателя с кабелите.

Кабрило огледа небесата с наклонена глава, ослушвайки се за безмоторника, защото беше сигурен, че още е там горе. Дали в момента ги наблюдават? И ако е така, какво ли си мисли операторът във военновъздушната база „Крийч“ в Невада? Дали не са се превърнали в мишена и в този минута операторът на безмоторника не приближава пръст към бутона, който ще изстреля смъртоносната противотанкова ракета „Хелфайър“?

За да не мисли за нещо, върху което няма контрол, той се обърна към Линда:

— Някакви проблеми?

— Мина като по ноти — отговори тя с нахакана усмивка. — Пуснахме парализиращия газ, изчакахме да подейства, влязохме като на парад и грабнахме детето. Оставих един от прозорците леко отворен, така че газът да изветрее. Ще се събудят със страховито главоболие и в неведение какво може да се е случило с техния малък кандидат-атентатор самоубиец.

— Колко души имаше в къщата?

— Родителите, две от техните собствени деца плюс Сети и неговия братовчед.

Безпокойство се мярна по лицето на Кабрило. Линда добави:

— На мен също ми се стори странно. Без пазачи? Но двамата индонезийци са тук, защото са дошли доброволно, така че няма защо да ги охраняват.

— Аха — отговори бавно Хуан, — вероятно си права.

— Готов съм — обяви Еди изпод шофьорската седалка, стиснал няколко кабела в ръка. Трябваше само да свърже краищата на два от тях и големият дизелов двигател щеше да се събуди с боботене.

Шумът на мотора със сигурност щеше да привлече внимание, така че веднъж запален, трябваше да се изнесат колкото може по-бързо.

Сетиаван беше вързан за седалката с помощта на една от бойните сбруи. Затворникът, чието име не си бяха направили труда да узнаят, седеше на седалката зад него. Линк и Линда заеха двете седалки най-отпред, а Кабрило остана на позиция отзад, за да им пази гърба.

Точно в този момент светът се взриви.

От мястото, където бяха държали пленника, над заспалото село се понесе вик. Един от пазачите, когото бяха нокаутирали, явно се беше събудил.

— Еди, тръгвай! — извика Хуан. Разполагаха с минута или по-малко, докато местните успеят да се организират.

Сенг докосна двете жици, предизвиквайки малка електрическа дъга, след това ги нави една върху друга, за да не загасне двигателят. Моторът се закашля, но не пожела да запали. Звучеше като пералня с небалансирано пране. Еди натисна газта, за да помогне на мотора, но и това не помогна. За да не го задави, отдели кабелите, даде му няколко секунди да си поеме дъх, след това опита отново.

Моторът изръмжа, закашля се, но не запали.

— Хайде, хайде! — извика Еди.