Клайв Къслър - Джунглата

Хуан протегна ръце настрана и ги разклати като самолет в полет.

Линк ококори очи. Както Хуан, и той знаеше, че в Северен Вазиристан единствените летателни апарати са безпилотни самолети „Предейтър“.

Нямаше причина да смятат, че това село е целта на безпилотните самолети, но нямаше причина да си мислят и че не е. Разузнавателната информация за талибанския водач, който пристигна с автобуса, може да се бе изкатерила по командната верига и сега СЕНТКОМ 11 11 USCENTCOM — Централно обединено бойно командване на САЩ с райони на отговорност Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. — Б.пр. е изпратил въоръжен безпилотник над главите ми, за да си търси плячка.

Хуан не се притесняваше, че веднага ще изстрелят ракета „Хелфайър“. Правилата за атака бяха твърде ясни и указваха, че местонахождението на целта трябва да бъде установено и потвърдено, преди да се дръпне спусъкът. Щяха да изчакат до съмване и да използват модерните камери на безпилотника, за да установят своята цел. Тревожеше го, че някой местен, страдащ от безсъние, може да чуе самолета и да даде сигнал за тревога.

Най-много от всичко искаше да се обади на Ланг Овърхолт и да помоли стария агент да разбере дали е планирана операция срещу селището, но две неща му пречеха. Едното беше, че не може да говори, когато е толкова близо до целта, а другото — че Овърхолт щеше да го изпържи, или по-лошо — него самия щяха да го изпържат.

Ако Корпорацията искаше да продължи да се наслаждава на успехи, каквито имаше преди, трябваше да си оправи отношенията с Вашингтон, и то колкото може по-бързо.

Надникна през прозореца и когато не видя нищо друго, освен призрачни отражения, осъзна, че стъклото е потъмнено. Прехвърли автомата на гърба си и извади автоматичния пистолет със заглушител от кобура на рамото. Линк направи същото.

Вратата нямаше ключалка или резе. Беше направена от седем грубо одялани дъски, които се държаха заедно от заковани напречно летви. Кабрило опря ръката си в ръкавица на нея, за да опита доколко лесно може да я отвори. Тя се завъртя леко, а смазаните панти, слава богу, не изскърцаха. За първи път по време на тази мисия той усети ледените пристъпи на страха. Излагаха основното си задължение на опасност заради това и ако нещо се объркаше, Сетиаван Бахар щеше да плати с живота си.

Натисна вратата малко по-силно и през очилата за нощно виждане се опита да огледа помещението. Но нямаше достатъчно светлина, която сложната електроника да усили, затова отвори вратата още малко. Усети, че тя лекичко допира нещо на земята. Свали ръкавицата и протегна ръка към долната й част. Докосна нещо студено и цилиндрично. Проучи с пръсти формата му и откри още две. Метални канчета, струпани на малка пирамида. Ако вратата се беше отворила още, канчетата щяха да изпопадат. Сигурно в тях имаше топчета от лагери или празни гилзи, които да се раздрънчат, докато падат. Проста домашна аларма срещу крадци.

Хуан внимателно вдигна най-горното канче, остави го отвън, после махна и останалите две. Сега можеше да отвори вратата достатъчно, за да уловят очилата му подробности. Голям плакат на Осама бин Ладен красеше стената до врата, която водеше в спалнята. Видя каменно, отдавна изстинало огнище, ниска маса без столове върху изтъркан килим, няколко тенджери и тигани и тъмни вързопи, за които предположи, че са дрехи. Едно легло беше опряно в дясната стена и на него, облегнал гръб на камъните, седеше друг спящ пазач с АК-47 в ръцете.

Срещу него имаше неясна сянка. На Хуан му трябваха няколко секунди, за да разбере, че това е легнал на земята човек. Беше с гръб към Кабрило и свит на стегната топка, сякаш искаше да предпази корема си от ритници. При талибаните ритането на пленниците беше въпрос на чест.

За разлика от филмите, където пистолетът със заглушител не вдига повече шум от тръба за издухване на стрели, истината беше, че един изстрел тук щеше да събуди мъжете в задната стая и вероятно съседите.

Движейки се бавно, но решително, Кабрило се промъкна в коптора. Спящият пазач се раздвижи и премлясна. Хуан замръзна насред крачката си. От другото помещение се носеше дълбоко хъркане. Пазачът се намести по-удобно и потъна още по-дълбоко в сън. След като преодоля тези последни няколко крачки, Хуан застана до мъжа и замахвайки, стовари юмрука си като брадва върху сънната му артерия. Шокът от удара за миг изключи мозъка на талибана, осигурявайки на Хуан възможност да прекъсне достъпа му на въздух, за да изпадне в безсъзнание.