Клайв Къслър - Джунглата

Последното, което им трябваше сега, бе да започнат, без да знаят, работа за някой водач на терористите.

Излезе, че Гунаван Бахар е онзи, за когото се беше представил — богат индонезийски бизнесмен, който тъжи за детето си и е готов да направи всичко да си върне момчето.

След като си стиснаха ръцете, най-горещото желание на Бахар беше станало и желание на Хуан, и то не само заради парите. Той изпитваше гняв срещу хората, които биха се възползвали от дете като Сети, а нещата допълнително се влошаваха от онова, което възнамеряваха да направят с него.

Сега Кабрило беше поел отговорността за чужд живот — този на пленения войник. Желанието му да го спаси беше толкова силно, колкото това да измъкне Сетиаван.

Той стрелна поглед на запад, където слънцето залязваше над планините, и прецени, че остават трийсетина минути до смрачаване и около час до пълен мрак.

— Еди, Линк, дръжте под око основната ни цел. Линда, ти получаваш мястото, където държат войника.

Неговият бинокъл продължи да оглежда останалата част от селото и главния път.

Тримата потвърдиха заповедта и внимателното им наблюдение продължи. Нито една подробност не им убягваше. Линк се погрижи да съобщи, че в каменната стена, зад която държаха Сети, има дупка, която беше достатъчно голяма за Линда, но не и за неговите мускулести телеса. Линда докладва, че при блясването на кибритена клечка е видяла, че в помещението има двама талибани, а Сети най-вероятно е на пода, ако се съди по наклона на техните глави.

Точно когато слънцето потъна зад един ледовит връх и оцвети в смайващ нюанс на оранжевото коремите на облаците, които покриваха небето, Хуан видя по пътя под него да се приближават автомобилни фарове. Три превозни средства в един ден — пикапът с козите, лимузината с пленника и сега пак. В тези краища това сигурно минава за задръстване, помисли си той.

На колата й трябваха няколко минути, за да се справи с изтощителното изкачване до планинското село, и докато се изтърколи на площада, слънцето вече се беше скрило. Училищен автобус, макар и наполовина по-къс, боядисан във фантастични цветове. Връв с мъниста висеше от вътрешната страна на предното стъкло, а отгоре имаше багажник, който сега беше празен. Камиони с крещящи цветове като този бяха работните добичета в Централна Азия, превозвайки хора, животни и всякакви стоки. Когато екипът беше минал през Пешавар на път за тук, бяха видели стотици и нито един не приличаше на останалите.

Кабрило си сложи очилата за нощно виждане. Те нямаха разделителната способност на неговия бинокъл, но при намаляващата светлина успя да различи много подробности.

Неколцина мъже слязоха от автобуса. Първият беше невъоръжен и поздрави селския старейшина с топла прегръдка. На Кабрило му се стори донякъде познат и той се зачуди дали не го е виждал в някой списък с издирвани терористи. Тримата, които го последваха, носеха метални куфари и вездесъщите АК-47.

Хуан бързо стигна до заключението, че това е някой високопоставен талибан, а в куфарите е видеоапаратурата за екзекуцията на пленения войник. Това се потвърди, когато единият от пазачите сложи една удължена кутия на земята и вдигна капака. Талибанският големец се наведе и извади деветдесетсантиметров ятаган, изскочил сякаш направо от „Хиляда и една нощ“, който останалите посрещнаха с радостен рев.

Сред тези мъже изтънчеността не беше на почит.

Кабрило описа на останалите какво вижда и попита:

— И вие ли си мислите същото?

Линк отговори с въпрос:

— Че наруших обещанието, което бях дал, когато се измъкнах от Тора Бора, никога повече да не стъпвам в тази част на света?

— Да, разбира се, сетих се и за това — отговори с кискане Хуан, — но ми хрумна, че да вземем автобуса ще бъде много по-лесно, отколкото да трамбоваме трийсет и два километра обратно до нашия джип. Бяхме планирали да носим детето. То едва ли тежи повече от четирийсет и пет килограма. Въпросът е дали войникът може да върви толкова дълго? Ако задигнем автобуса, тези неизвестни отпадат.

— На мен ми звучи добре — съгласи се Еди Сенг.

— Дали има гориво? Дали има достатъчно, за да се измъкнем от тук?

— Тук наоколо няма бензиностанции „Ексон“, така че трябва да имат достатъчно, за да стигнат до Ланди Котал, града от пакистанската страна на Хайберския проход и може би чак до Пешавар.

— На мен ми звучи логично — каза Линк.

Линда кимна в съгласие, но си спомни, че никой не може да я види.