Клайв Къслър: Джунглата

Разбира се, през последните петнайсет часа Кабрило не беше помръдвал нищо друго, освен клепачите си. Останалите от екипа му също.

В Северен Вазиристан беше традиция селата да са като крепости по върховете на хълмовете. Земеделската земя и пасищата, които бяха на разположение, бяха проснати по склоновете, водещи към селището. За да могат той и хората му да намерят наблюдателен пункт, който да гледа надолу към лагера на талибаните, трябваше да се скрият в близката планина. Разстоянието през дълбоката долина беше само километър и половина, но това ги принуди да се изкатерят по сняг и ледници, трудно поемайки дъх на три хиляди метра височина. През бинокъла със стабилизатор Кабрило виждаше група мъже, които пушеха без прекъсване цигара от цигара.

Той съжали за последната пура, която беше изпушил, докато дробовете му поемаха металическата утайка на изпразнените кислородни бутилки.

Дълбок баритон изпълни слушалката в ухото му.

— Ще пасат ли тези овце, или ще ги чукат?

Намеси се друг глас:

— Козите не носят бурки 9 9 В мюсюлманските страни широка дреха, която покрива жената от темето до стъпалата. — Б.пр. , та момчетата поне знаят какво ще получат.

— Радиомълчание — обади се Кабрило. Не се тревожеше, че хората му ще се отпуснат. Притесняваше се, че следващата забележка ще подхвърли неговата заместничка тук, Линда Рос. Като познаваше нейното чувство за хумор, каквото и да кажеше, щеше да го накара да избухне в шумен смях.

Най-накрая един от младите овчари остави автомата си със сгъваем приклад настрани и качиха козите на камионетката. Когато задният капак бе затворен, момчето вече беше преметнало оръжието си. Моторът заработи, бълвайки облак син пушек, и колата започна немощно да се отдалечава от планинското село. Мястото беше една от крепостите на „Ал Кайда“, но въпреки това животът в назъбената планина продължаваше. Трябваше да се отглеждат посеви, да се пасат животни и да се докарват стоки за продан. Мръсната тайна на „Ал Кайда“ и на талибаните беше, че макар последователите им да бяха фанатици, все пак трябваше да им се плаща. След като парите от миналогодишната доходоносна жътва на опиумния мак отдавна бяха похарчени. Трябваше да се използват традиционните средства за издръжка, за да останат мъжете боеспособни.

В селището имаше, грубо пресметнато, двайсетина сгради. Около шест гледаха към селския път, който водеше в долината долу, докато останалите се издигаха зад тях нагоре по хълма, свързани помежду си с тесни пътеки. Всички бяха направени от камък, който се сливаше със суровата околност, с ниски плоски покриви и малко прозорци. Най-голямата беше джамия с минаре, готово да падне.

Малкото жени, които Кабрило и екипът му видяха, носеха черни бурки, докато мъжете се разхождаха с торбести панталони под връхни дрехи, наречени чапани 10 10 Кафтан, който се носи през зимата. — Б.пр. , а на главите си носеха тюрбани или плоски кепета, известни като пакол.

— Хуан — гласът на Линда Рос беше елфически напевен и добре подхождаше на външността й на фея, — огледай джамията.

Като внимаваше да не привлече внимание, той завъртя бинокъла с няколко градуса и увеличи изображението на джамийската врата. Подобно на останалите трима души от екипа, се бе окопал в планинския склон. Отгоре плиткият окоп беше покрит със зацапан непромокаем брезент. Бяха невидими дори от няколко метра.

Оправи фокуса. Трима души излизаха от джамията. Онзи с дългата посивяла брада сигурно беше имамът, докато другите двама бяха много по-млади. Крачеха от двете му страни и с тържествено изражение на лицата слушаха онова, което светият човек им говореше.

Хуан увеличи фокуса. Двамата имаха азиатски черти и никакви косми по лицата. В този обеднял район дрехите им бяха неподходящи. Канадките им, макар и не яркоцветни, бяха качествени, а туристическите им обувки — нови. Заоглежда по-внимателно по-дребния от двамата. Преди да започне операцията, беше изучавал това лице с часове, запечатвайки го в паметта си точно за този миг.

— В десетката — измърмори тихо в обезопасеното комуникационно оборудване. — Това е Сетиаван Бахар. Всички да го държат под око. Трябва да разберем къде са го подслонили.

Странната тройка започна да се катери зад главния път бавно, защото имамът куцаше силно. Разузнавателните сведения твърдяха, че се е сдобил с куция крак през 2001 година, когато Кандахар падна. Накрая стигнаха до една от неразличимите къщи. Посрещна ги брадат мъж. Останаха на прага и продължиха да разговарят още няколко минути, след това домакинът покани двете момчета от Индонезия в дома си. Имамът се обърна и пое обратно към своята джамия.