Клайв Къслър: Джунглата

За облекчение на Кентър ягуарът направи ляв завой и влезе в Нюхол.

Форсайт го стрелна с поглед за секунда.

— Предполагам, че няма да искате да ми кажете името на господина?

— Ами… не мисля, че това ще бъде в мой интерес. Нали така?

— О, напротив, би било, друже Уилям. Със сигурност е в твой интерес.

Внезапно ягуарът подскочи напред, защото мъжът натисна газта докрай. За секунда Кентър зърна синия си фолксваген „Поло“, когато профучаха край него.

— Мамка му, какво пра…

Ръката на човек, който беше лежал по корем невидим на широката задна седалка, обгърна врата на Кентър със силата на анаконда и заглуши думите в гърлото му. Остро убождане във врата, странен металически вкус в устата и три секунди по-късно Уилям Кентър се свлече на седалката в безсъзнание, предизвикано от транквилант.

Родителите му бяха отдавна загинали при катастрофа на магистралата М1 и тъй като нямаше нито братя и сестри, нито приятелка, едва когато месец по-късно хазяинът му почука на вратата, се разбра, че Кентър е изчезнал. Шепата лекции, които беше планирал, бяха любезно отложени от човек, представил се за него. Минаха още няколко дни, докато обявата за изчезнал човек беше сравнена с обезглавения и без крайници труп, намерен горе-долу по същото време в Северно море пред рибарското градче Кримсби.

Имаше две неща, по които всички разследващи полицаи бяха съгласни. Първо, че ДНК-то, намерено в апартамента на Кентър, съответства на тялото, извадено от водата. Второ, че той е бил толкова жестоко измъчван, че трябва да е посрещнал смъртта като благословено избавление.

Тъй като Кентър държеше бележките си за фолиото на Рустикело в чантата си, която не беше намерена, имаше още едно престъпление, което властите така и не свързаха с неговото изчезване. Обир в хемпширско имение в южната част на страната близо до град, който се нарича Бюли, беше излязъл от релси. Случи се два дни след последната потвърдена поява на Кентър. Криминоложката възстановка на случилото се установи, че крадците са били изненадани от овдовелия собственик по време на обира, ударили са го с лост, останал на местопрестъплението — без отпечатъци — и са побягнали паникьосани, без дори да се потрудят да отнесат калъфките от възглавници, пълни със сребърни съдове, които вече били събрали.

Никой от полицаите не удостои с внимание почти незабележимата празнина в редиците книги, които изпълваха лавиците на библиотеката в имението.

Племенен район, Северен Вазиристан.

Наши дни

Планинското село не се беше променило през последните двеста години. Разбира се, като изключим оръжията. Тук отдавна ги имаше и не това беше въпросът. По-скоро ставаше дума за промяната във вида им. Преди векове брадати мъже влачеха пушки с фуниеобразни цеви. След това се появиха мускетите от Кулата 8 8 Tower musket — произведени в арсенала на Лондонската кула. — Б.пр. , последвани от карабините „Лий Енфилд“ и накрая вездесъщият АК-47, наводнил района благодарение на съветското нахлуване в Афганистан, който лежи на север. Тези оръжия се оказаха толкова добри, че повечето от хората, които ги носеха, бяха по-млади от тях. Нямаше значение дали защитава района от някоя чужда фракция или излиза до външния клозет — мъжът без готов за стрелба АК-47 не беше мъж.

Всичко това мина през ума на Кабрило, докато гледаше как двама юноши пущуни от Севера, момчета, едва излезли от детството, чиито бради още бяха тъмен мъх по брадичката и бузите, се опитват да качат чифт кози в откритата каросерия на пикапа. През цялото време преметнатите им през рамо автомати се плъзгаха от гърбовете им и увисваха отпред на гърдите, удряйки животните достатъчно силно, че да започнат да се дърпат.

Всеки път щом автоматът се плъзгаше, момчето трябваше да спре, да го прехвърли обратно на гърба си и после да се опита да успокои козата с очи на сатир. Разстоянието беше твърде голямо, за да чува, но Кабрило добре си представяше блеенето на уплашените животинки и сериозните молби на младежите към Аллах да им открие по-лесен начин за справяне с тях. Изобщо не им хрумваше да подпрат автоматите на разнебитената ограда за минутката, която щеше да им е нужна, за да натоварят козите без затруднения.

Ако забравеше за другите четирийсетина въоръжени мъже в района на селото, случващото щеше да му се стори смешно.

Трябваше да отдаде дължимото на младежите за едно нещо. Макар да беше опакован в най-новия арктически екип, той замръзваше, а те подскачаха наоколо под няколко слоя дрехи от домашна вълна.