Клайв Къслър - Джунглата

— Добре, ще вземем автобуса.

Мюсюлманският зов за вечерната молитва заехтя из дълбоката долина и мъжете от площада и останалите от селото се насочиха към полусрутената джамия. Стражите пред къщата, където държаха войника, не помръднаха и никой не излезе от другата, където беше настанен Сети.

В селото нямаше генератор и когато сумракът стана по-плътен, тук-там започнаха да палят газови лампи, хвърлящи трепкаща светлина по мръсните прозорци. Двете къщи — цели, също имаха такива лампи. Горивото беше скъпо, така че след час те започнаха да гаснат една по една. Подобно на живота на много хора на тази планета, и този тук се диктуваше от въртенето на Земята.

Кабрило и неговият екип все така наблюдаваха спящото градче през очилата за нощно виждане. Двамата пазачи продължиха своето бдение още час, преди също да се поддадат на забравата. Нищо не помръдваше. От комините не се вдигаше пушек, дори кучета не тичаха по улиците. Нищо.

За всеки случай оставиха да мине още час, преди да излязат от плитките окопи.

Хуан чу как няколко от ставите му изпукаха, докато се раздвижваше. Дългите часове без движение на ледения въздух го бяха сковали като дъска. Както на останалите, му бяха нужни няколко минути да възстанови чувствителността на мускулите си, правейки бавни движения, напомнящи тай чи, за да не привлече внимание.

Екипът не носеше много багаж, само достатъчно оръжия и екипировка за една нощ в планината. Бяха въоръжени с автомати „Барет“ REC7 с тактически фенерчета под цевите, но всеки носеше и своя любим модел пистолет. Кабрило отдаваше предпочитание на своя FN 5.7 в кобур на рамото, за да може бързо да свали заглушителя.

Местността беше неравна, със скали, на които можеш да си навехнеш глезена, и полета, покрити с разхвърляни камъни, които при една погрешна стъпка можеха да се превърнат в трополяща лавина. Затова екипът трябваше да се движи предпазливо, като всеки покриваше предния, а един наблюдаваше постоянно селото за някакви признаци на движение. Подобни на привидения, те крачеха уверено въпреки едва проблясващия лунен сърп, защото очилата за нощно виждане им даваха предимство в мрака.

Кабрило ги въведе в селото съвсем близо покрай къщите, но не чак толкова, че черните им униформи да драскат грубо измазаните им стени. На мястото, предварително определено за спиране, Хуан клекна. Посочи Линда и Еди, преди да им даде знак, че те ще спасят Сети. Той и Линк щяха да измъкнат по-добре охранявания пленник.

Докато едрият бивш морски тюлен му пазеше гърба, Хуан се приближи към задната част на къщата, където бяха завели войника. Надникна през прозореца. Въпреки че единичното стъкло беше покрито с мръсотия, успя да види три нара в помещението. Два от тях бяха заети от проснатите тела на двама спящи мъже. На третия нямаше спални принадлежности, така че не беше вероятно да има трети човек, който да пази буден.

Сигурно пленникът беше в предното помещение на къщата, което по традиция беше съчетание от всекидневна, трапезария и кухня. Прозорецът му беше до вратата, така че щяха да влязат откъм задната страна.

Хуан направи движение с ръцете, сякаш разделя вода.

Линк кимна и пое покрай лявата част на къщата, докато той тръгна покрай дясната. На съответния ъгъл двамата спряха. Минутата се превърна в три и Хуан започна да се тревожи. Трябваше да съгласуват нападението си с другия екип. Чакаше Линда да му даде знак с едно натискане на комутатора на радиостанцията, че тя и Еди са на позиция.

Чу го само защото се ослушваше ужасно напрегнато — слабо свирене като от комар в далечния край на дълго помещение.

Щом го чу, разбра, че трябва да действат веднага.

Това можеше да бъде както благослов, така и проклятие, помисли си точно в мига, когато Линда му сигнализира. Линк също беше чул щракването и двамата с Хуан се раздвижиха в такава съвършена хармония, че завиха покрай ъглите на къщата едновременно, крачейки с еднаква бързина и премествайки ръцете си в една и съща позиция.

Инерцията в съчетание с осемдесетте килограма на Хуан и стоте на Линк се стовари върху седналите и заспали пазачи и сблъска главите им с малко по-малка сила от тази, нужна да им смаже черепите. Двамата мъже така и не разбраха какво се беше стоварило върху им и за част от секундата ги изпрати от сън почти в коматозно състояние. Пуснаха стражите внимателно на земята, като се погрижиха да скрият автоматите им под талига, пълна със сено.

Изчакаха малко, за да видят дали нападението е било усетено. Хуан продължаваше да чува далечното бръмчене. Той посочи ухото си й после към нощното небе. Линк го стрелна с учуден поглед, без да разбере какво иска да му каже.