Клайв Къслър - Джунглата

Талибаните замръзнаха в течение на няколко части от секундата заради предизвикателството. Стрелба проехтя откъм контролния пост. Тежкият блок на мотора поглъщаше куршум след куршум, а предните стъкла се покриха с тънки като паяжини пукнатини, преди да се стоварят на земята. Скоро от лицето на Еди закапа кръв, защото малките остри стъкълца го бяха нарязали.

Екипът на Корпорацията отвръщаше колкото може на огъня, покривайки пикапа от броня до броня. Ако пътят под автобуса беше по-равен, щяха да имат по-голям късмет при обстрелването на мишените, но от движеща се машина на толкова късо разстояние попаденията си бяха чиста случайност.

Вътрешността на автобуса се изпълни с фини частици барут и прахообразно стъкло. Почти от упор двете страни си разменяха убийствен огън. Мъжът зад монтираната на триножник картечница се гмурна в каросерията на пикапа, когато Линк изстреля почти цял пълнител по него, а като по чудо пълначът остана незасегнат. Тримата, които бяха слезли от пикапа, се бяха проснали по очи и дъното на камионетката им пречеше да виждат добре, докато автобусът ги отминаваше.

Точно се бяха откачили, когато пълначът замести стрелеца зад ръкохватките на картечницата и започна да ги обсипва с куршуми. С почти двойно повече барутен заряд в патроните от стандартните за АК-47, куршумите от бетеерската картечница им се сториха бронебойни. Задницата на автобуса се покри с двайсетина дупки с неравни ръбове, а куршумите имаха достатъчно сила да минат през няколко редици от седалките, преди да загубят инерция. Някои прелетяха през цялата дължина на автобуса и ако Еди не управляваше като някой старчок от Флорида, от когото се виждат само ръцете, щеше да отнесе два от тях в тила.

— Здрави ли са всички? — провикна се Хуан, макар слухът му да беше разстроен от трясъка на изстрелите.

Докато хората му отговаряха, че са незасегнати, Кабрило проверяваше младия Сетиаван Бахар. Благодарение на лекарствата момчето продължаваше да витае в света на сънищата. С изключение на няколкото парченца стъкло, които се бяха посипали по него, изглеждаше сякаш е в собствения си креват у дома в Джакарта.

— Гонят ли ни? — попита Еди. — Всичките ми огледала заминаха.

Кабрило погледна назад. Контролният пост беше само на няколко десетки метра зад тях, но той успя да види фигури, които се стрелкаха насам-натам на светлината от фаровете на пикапа. Без съмнение мъжете се организираха, за да ги подгонят и да довършат започнатото. Техният пикап беше по-бърз и маневрен и имаше по-голяма огнева мощ от автобуса.

Бяха извадили късмет, че успяха да се промъкнат край контролния пост. Хуан знаеше много добре, че в най-добрия случай щастието е непостоянно, а обикновено направо капризно.

— Да, идват.

— Дръжте се! — внезапно изкрещя Еди.

Усещането беше, сякаш автобусът е стъпил на експресен асансьор, който се носи право надолу в шахтата. Бяха стигнали до мястото, където пътят започваше да се спуска в поредица от остри завои. На Хуан всяка мисъл да зарежат автобуса, преди да стигнат района на възможно нападение от безпилотника, се струваше най-малко съмнителна. Бяха закъснели, а зад тях талибанският пикап се носеше така, сякаш шофьорът му се готвеше за участие в Индикар.

Трасиращи куршуми се понесоха от него и оставяха трепкащи следи от горящ фосфор, който стигаше до носещия се напред автобус. Бяха в обсега на огъня им, но той не можеше да се похвали с точност. По-голямата част от силите на картечаря бяха насочени да не падне от каросерията на пикапа — не му оставаха много, за да насочва картечницата.

В предната част на автобуса Еди се бореше с кормилото като луд, като не смееше да погледне какво лежи отвъд гумите от дясната му страна. Пътят беше прилепен към пролома и се виеше по склона му така, сякаш беше излязъл от рисуваните филмчета за Койота и Бегача. В момента Еди беше готов да даде всичко за ракета от корпорация „Акме“ 14 14 Измислена фирма, от която Уди Койота си купува сложни и нелепи уреди, с които да хване Бегача. — Б.пр. .

Размазани, скалите профучаваха на сантиметри от лявата страна на автобуса. Отдясно имаше пропаст, която под сребристата светлина на луната се спускаше безкрайно надолу. Хуан не вярваше, че гледката от връх Еверест може да е по-страшна от тази. С малко протягане на врата можеше да види пътя под тях, сякаш се беше прекопирал. Мак Ди Лоулес се беше присъединил към него при надупчената задна врата. Държеше автомата на Еди, а допълнителните джобове на камуфлажните му панталони бяха издути от резервни пълнители.