Клайв Къслър - Джунглата

— Реших, че твоят човек на кормилото няма да може едновременно да кара и да стреля — върна той пистолета на Хуан. — Хубаво оръжие, но за сегашното положение смятам, че „Барет“ е по-подходящ.

Говореше с акцент, чийто произход Хуан не можеше да определи.

Когато попита, младежът отговори: „Ню Орлийнз“.

Произнесе го като една дума.

— Безгрижният град.

— По случайност това описание подхожда и на сестра ми — Лоулес пусна хубавата си усмивка. — Майтап. Всъщност нямам сестра, но лафът ми харесва.

Почивката продължи още секунда, докато пикапът вземе завоя и изскочи иззад ъгъла, а картечарят отново видя целта си. Куршумите отскачаха от стената на пролома и падаха в долината, а някои от тях все пак стигаха до целта си, забивайки се в задницата.

Без да се плаши, Лоулес отвърна на огъня. Стреляше бавно и целенасочено, а когато към тях се присъединиха Линк и Линда, четиримата започнаха да изливат доста олово надолу по прашния път. Изглежда то беше достатъчно, за да подплаши противниковия шофьор, защото той намали, докато автобусът се скри зад следващия остър завой.

Без да предупреди, Еди наби спирачки, завъртя волана докрай. Автобусът сякаш се завъртя на място, докато взимаше този почти обратен завой. Външната дясна задна гума увисна в пространството, преди Еди да успее да върне машината на пътя. Четиримата стрелци отзад се разлетяха като парцалени кукли. Линк си удари главата в метална тръба и остана неподвижен. От носа на Линда течеше кръв, а Хуан, без да иска, заби главата си така силно в гърдите на Мак Ди Лоулес, че му изкара въздуха.

Стрелбата им не беше отказала другия шофьор. Той явно знаеше, че следва обратен завой и затова бе намалил.

Куршуми се посипаха през тънкия като хартия покрив на автобуса. Нямаше къде да се скрият, нямаше зад какво да залегнат. Мощните куршуми пронизваха пода, без да забавят дори за малко полета си. Но хората в автобуса извадиха късмет, помогна и рязкото ускорение, защото Еди натисна газта докрай — само това ги спаси.

Хуан веднага провери Сетиаван, но той продължаваше кротко да спи.

Миг по-късно фаровете на пикапа изскочиха иззад ъгъла и преследването започна отначало.

— Господин председателю, падате ли си по залагането? — попита Лоулес, докато на пресекулки се опитваше да регулира дишането си. — Защото аз си падам и тази лоша карта взе да ми писва.

Хуан беше съгласен — скоро нещо трябваше да се промени, защото на следващия обратен завой можеше и да не извадят такъв късмет.

— Огледай се, виж дали между боклуците няма нещо, което можем да използваме.

Започнаха да надничат под седалките. Хуан измъкна стар сандък изпод една от тях. Беше заключен с железен катинар, който имаше вид на изкован по времето, когато неговият съименник бе открил Калифорния 15 15 Хуан Родригес Кабрило. — Б.пр. . Той извади пистолета си, изви ръка настрани и стреля. Куршумът разби кованото желязо на катинара и рикошира безвредно.

Вътре имаше няколко женски бурки, но ако се съдеше по размерите, бяха шити за мъже, които да ги използват като маскировка. За Кабрило това беше номер на страхливци, но даваше резултати. Под женските парцали имаше колан на самоубиец, направен от плочки пластичен експлозив и торбички с метални парчетии за шрапнели, както и часовников механизъм, закрепен в горния край на жилетката, така че мъченикът да не може да го спре. Коланът се слагаше така, че самоубиецът да не може да го свали.

Хуан се запита дали е доставен в селото за Сети и реши, че вероятно е така. Обхвана го толкова силен гняв, че гърлото му се скова, а раменете му се напрегнаха като стоманени подпори.

— Каквото и да си решил да правиш — извика Еди, опитвайки се да надвика вятъра, който плющеше през строшените стъкла, — прави го бързо, защото идва още един остър завой.

Кабрило и Лоулес се спогледаха, обхванати от една и съща мисъл.

— Колко време според теб? — попита Мак Ди.

— Мисля, че четирийсет и пет секунди ще свършат работа.

Хаун се залови с часовниковия механизъм, но не го включи, докато не наближаха съвсем завоя.

Кабрило натисна бутона, за да включи часовника, и изхвърли бомбата през прозореца. Еди пак наби спирачки, борейки се с волана с все сили, защото машината нямаше сервоусилвател. Както и преди, пътят завиваше почти обратно и после продължаваше успоредно на по-горния участък.

Изпод гумите се разхвърчаха камъчета, докато автобусът се приплъзваше в завоя, олекнал откъм вътрешните колелета заради центробежните сили от дръзкото шофиране на Сенг. Машината се стовари обратно на пътя и той веднага ускори.