Клайв Къслър: Джунглата

Дебели стени от сол разделяха огромните помещения. Вратите между тях бяха достатъчно големи, че да може да минават тежките машини и оборудване, както и широката транспортна лента. При всеки ъгъл се спираха за малко, за да проверят дали не ги очаква засада. Трябваше да си пазят и гърбовете, защото поне трима от пазачите ги преследваха пр петите.

Когато от входа надникна в следващото помещение, Хуан видя, че миньорите бяха изоставили верижен екскаватор. В задната му част имаше голяма ролка навит кабел за електрозахранването на машината и хидравличен барабан отпред, който можеше да се движи нагоре-надолу, докато зъбите от карбидна стомана се забиват в каменната сол. Той грабна Мак Ди и го задърпа зад машината, където заеха позиция.

— Трябва да елиминираме и тримата — обясни и зачакаха.

Няколко мига по-късно двамина пазачи в цивилно облекло влязоха в помещението. И двамата се вторачиха неспокойно в екскаватора. Единият остана при входа, за да прикрива при нужда другаря си, а другият започна предпазливо да се приближава. Кабрило приклекна още, молейки се наум да се появи и третият преследвач, преди този да се приближи твърде близо. Пазачът заобиколи в широка дъга, притиснал приклада на своя „Калашников“ в рамото си, готов за стрелба. Това беше стойка, която сигурно беше видял да използват американските специални части, но тя беше резултатна само с по-малокалибрените оръжия, които използваха тези войници.

Сянката на третия пазач падна в помещението, докато той бавно се приближаваше. Вече беше достатъчно близо. Хуан и Мак Ди скочиха на крака и откриха огън. Пазачът, който беше най-близо, успя да стреля веднъж, но откатът запрати автомата над рамото му. Мак Ди го повали с къс откос от три куршума, докато Кабрило надупчи гърдите на партньора му при входа, който трябваше да го прикрива. Третият пазач се опита да побегне, но Хуан изскочи иззад машината, прицели се и го простреля отзад. Нямаше угризения да застреля страхливец в гърба.

Онова, което го занимаваше сега, бяха четиринайсетте минути, които бяха изтекли от половинчасовия им срок, и фактът, че не бяха дори близо до измъкването на кристалите.

Четвърти терорист, когото не беше видял, неочаквано откри огън от другата страна на кънтящото помещение, откъртвайки парчето сол от стената вляво от Кабрило. Няколко парченца попаднаха в очите му, докато клякаше за прикритие, и те започнаха силно да парят. Необходимостта да пренесат толкова експлозиви означаваше, че никой от тях не си беше направил труда да вземе манерка, така че сега нямаше с какво да ги изплакне.

Докато Мак Ди го прикриваше, Хуан изгуби ценно време да си търка очите, за да може да вижда отново.

Лоулес откачи единствената си граната, извади щифта и я запрати с дъговидно движение като истински питчър. Смъртоносното кълбо се затъркаля по земята, след като завърши ниската си парабола, и се спря точно до ъгъла, зад който мъжът беше потърсил укритие. Мак Ди не би могъл да хвърли по-точно. Той хвана Хуан за ръката, за да го насочва като слепец, когато гранатата избухна. Солната колона беше достатъчно порьозна, за да позволи на взривната вълна да откърти различни по големина парчета, които засипаха арабина като шрапнели.

Въпреки че по страните му се стичаха сълзи, зрението му се подобряваше непрекъснато и Кабрило продължаваше напред през помещенията, а Мак Ди крачеше до него. Само миг по-късно попаднаха в засадата.

Тъкмо влязоха в другото помещение, когато се оказаха под обстрел от автоматите на поне шестима. Причината да успеят да се измъкнат невредими, беше, че един от стрелците избърза и пусна откос по сенките им, без да изчака да влязат навътре в помещението. Дебелата стена погълна стотици куршуми, докато терористите продължаваха да стрелят.

— Ще се опитат да ни задържат тук, докато другите ни настигнат — задъхано изстреля Хуан, а сърцето му продължаваше да блъска. После се огледа. Фланговете и гърбовете им бяха напълно незащитени.

Мак Ди пусна няколко откоса напосоки, за да покаже на терористите, че са оцелели при атаката.

Кабрило хвърли пушката си на транспортната лента и после използва опората на ролките, за да се прехвърли и той на нея. Лентата бе изработена от телена мрежа, облицована с индустриален каучук. Когато рудникът е бил затворен, насипаната за извозване сол е била оставена на непрекъсната купчина върху лентата.

Лоулес видя какво прави и го последва.

— Трябва да бързаме и да не вдигаме шум — предупреди го Хуан.