Клайв Къслър - Джунглата

Ето! Над перваза се беше появило лице, когато пазачът бе сменил позата си. Той съобщи по радиото откритието си на Майк и Джим, които бяха намерили укритие зад купчина от пръст, която лежеше на открито, но Линк можеше да ги прикрива.

— Трийсет секунди — отговори Майк.

Линк отново съсредоточи вниманието си върху прозореца, защото знаеше, че мъжът ще надникне, когато момчетата открият огън с минигатлинга.

Той издаваше звук, който напомняше по-скоро къртач, отколкото оръжие. Гатлингът изстрелваше несекваща струя от малки куршуми, които вдигаха пръст и камъчета и се посипваха върху сградите като дребна градушка. Върху постройката се изливаха толкова много куршуми, че човек лесно можеше да се заблуди, че нападателите са стотина, а не само трима. Точно такава беше целта. Причини колкото може повече паника колкото може по-бързо.

Инстинктът на Линк не го излъга. Веднага щом гатлингът започна да разкъсва административната сграда на парчета, главата на пазача се появи в рамката на прозореца, за да види каква е тази суматоха. Линк бавно дръпна спусъка и пое тежкия откат с грамадното си рамо. Големият куршум прекъсна живота на терориста с гейзер от кръв.

Втори пазач се изправи над перваза, насочи калашника си и сякаш изстреля целия пълнител. Линкълн трябваше само да смъкне малко прицела си и да стреля пак. Куршумът мина през металните листове, покриващи конструкцията на сградата, и елиминира стрелеца.

Навсякъде из района започнаха да се показват пазачи на пост зад различни укрития в целия комплекс — иззад купчини отломки, ръждясала екипировка и от самите сгради. От малка барака за инструменти изскочиха трима с калашници и се втурнаха през открития терен в самоубийствена атака. Те трябваше да преодолеят около сто и деветдесет метра, за да стигнат до Майк и Джим.

Линк успя да елиминира единия от нападателите, преди екипът картечари да обърне оръжието си срещу тях. Останалите двама се затресоха и заподскачаха, когато повече от сто куршума се забиха в тях за по-малко от пет секунди. Онова, което беше останало от арабите, скоро започна да попива в прашната земя.

От нещо, което приличаше на някогашна работилница, изскочи черен микробус и полетя към бункера. Майк се опита да го спре с картечницата, но малките .22-калиброви куршуми отскачаха от бронираната кабина и не можаха да причинят нищо на гумите, които можеха да се движат и спукани. Преди да завие зад бункера, Линк има време да забие три куршума в буса, но нямаше видим резултат.

— Председателю, купонът вече е в пълен ход — обяви той по радиостанцията.

Огледа района през оптическия мерник на снайперската карабина, търсейки цели. Един пазач се беше скрил на покрива на някогашен склад за сол и се надигна светкавично, за да стреля с РПГ. След като дръпна спусъка, се скри толкова бързо, че Линк не можа да даде изстрел. Гранатата оставяше следа от дим подобно на черта на фона на небето, докато блуждаеше по посока на картечното гнездо на Корпорацията. Експлозията вдигна облак пръст и камъни, но нищо повече.

Линк не отмести цевта на карабината от покрива, докато броеше секундите, нужни, за да се презареди гранатометът.

Майк Троно го изпревари и безпогрешно изчисли времето на следващото нападение. Частица от секундата преди терористът да се надигне, той пусна дълъг откос от минигатлинга. Мъжът с гранатомета се изправи и се натъкна на продължилия две секунди откос, който го разкъса на парчета. Тялото му рухна на ръба на покрива миг преди земното притегляне да си свърши работата и малко по-късно да го стовари на земята пред сградата.

Линкълн продължи да оглежда района през окуляра на оптическия мерник, но беше сигурен, че битката е свършила за тия момчета. Това се потвърди миг по-късно, когато от страничния вход на гаража се показа бял парцал, вързан за дръжката на лопата. Оттам излязоха двама мъже. Единият не спираше да размахва бялото знаме, а другият беше вдигнал двете си ръце толкова високо, че имаше вид сякаш върви на пръсти.

Не беше възможно някой от тях да излезе от укритието си, затова след около две минути двамата невъоръжени араби изиграха сценка, като легнаха по корем на земята с ръце на тила. Линк помнеше подобна сцена от войната в Персийския залив, когато две дузини иракчани захвърлиха оръжията си и се предадоха лично на него.

Надяваше се, че и под земята нещата вървят толкова добре.

Десет минути преди да започне диверсията, най-накрая имаха успех. Мак Ди забеляза следи по прашния под и като предположиха, че Мърсър е последният човек, идвал тук, последваха стъпките му до груб отвор в стената на един някогашен страничен склад. Отворът с ширината на врата беше запушен с дъски, но след няколко ритника те се строшиха, разцепвайки се навътре, и екипът се озова в мина „Албатрос“.