Клайв Къслър: Джунглата

На този етаж преддверието на асансьора представляваше четириъгълна стая с високи шест метра стени. В далечината се чуваше бученето на генератор, който захранваше един-единствен хвърлящ жълтеникава светлина строителен прожектор в единия от ъглите.

Никой не се показа, затова Хуан се протегна да бутне встрани предпазната решетка и да отвори външната врата. Надникна зад ъгъла. Нямаше никого, но на едната стена беше облегнат подпрян на приклада „Калашников“, сякаш собственикът му беше мръднал някъде само за малко. Кабрило се изправи в пълен ръст, стискайки автомата си.

Генераторът вдигаше достатъчно шум, който да замаскира човешки стъпки, и двамата излязоха от асансьора и се прилепиха към стената близо до един от отворите, който водеше към останалата част на рудника. Хуан точно се готвеше да надникне и да огледа, когато влезе един мъж. Това беше часовият, който трябваше да стои при асансьора. Мъжът забеляза Кабрило и се обърна, преди той да успее да го сграбчи. Арабинът хукна сляпо, тласкан от страха и пристъпа на адреналин.

Мак Ди се втурна след него, съкращавайки разстоянието с всяка крачка. Подобно на защитник в американския футбол, който преследва нападател, Лоулес тичаше с непоколебима решителност. Макар да нямаше един крайник, Хуан се смяташе за бърз, но това беше нищо в сравнение с онова, което се разиграваше пред очите му.

Бяха завили крушки само на толкова от провесените фасонки, колкото Хуан да може да вижда, докато ги следваше из рудника. Часовият вероятно беше усетил, че Мак Ди го настига, защото внезапно се хвърли на земята и принуди американеца да прелети над него. Кабрило знаеше какво ще последва. Вдигна автомата си, докато другият опипваше кобура, за да извади пистолета си.

Лоулес все още не бе възстановил напълно равновесието си и в момента беше с гръб към плячката, която трябваше да прескочи. Мъжът вдигна пистолета и започна да се прицелва, когато Хуан опря автомата в рамото си и се прицели в сумрака. Колебанието му щеше да струва живота на Мак Ди, но ако не улучеше арабина, най-вероятно американецът щеше да поеме куршума.

REC7 изплющя като камшик и куршумът потъна в дясното рамо на готвещия се да стреля часови. Кинетичната енергия го запрати по лице на земята, където той остана да лежи неподвижно.

— Задължен съм ти — извика Лоулес, щом осъзна какво се беше случило зад гърба му, — но както казват, нашата изненада вече е публична тайна.

Кабрило взе бързо решение.

— Майната им на парите. Да се махаме от тук.

Те се обърнаха и хукнаха към асансьора, за да отстъпят по най-бързия начин. Друг часови стоеше на входа и държеше автомата за стрелба от кръста. Кабрило блъсна Лоулес настрани, а самият се гмурна към земята, когато арабинът откри огън и от цевта на оръжието започнаха да се плезят жълтеникавобели пламъци. Куршумите свиреха наоколо и макар да не ги бе улучил, стрелецът ги държеше приковани на място, докато викаше подкрепления.

Двамата с Мак Ди запълзяха яростно и намериха убежище зад една от опорните колони с големината на къща. Бяха изгубили единственото си предимство — изненадата, а защитниците познаваха този подземен свят по-добре от тях. Мак Ди беше успял да прегледа само набързо чертежа на Мърсър.

И сякаш за да влоши нещата, Хуан забеляза камера за видеонаблюдение, монтирана на подпорната колона на лентовия транспортьор. Лентата се издигаше на височината на гърдите им и изчезваше в съседното помещение. Той си каза, че това едва ли е единствената камера, което означаваше, че Бахар и Смит имат очи навсякъде. Камерата започна да се върти, сякаш ги търсеше. Ако я повредяха, все едно че ги беше открила, затова двамата се примъкнаха по задник, за да се озоват точно под нея.

— Някакви идеи? — попита Мак Ди спокойно, макар че куршумите се забиваха в камъка на половин метър от главите им.

— Всички помещения са свързани и образуват голям кръг. Нашата единствена възможност е да се движим по-бързо от тях и да се надяваме, че ще спечелим преднина, за да можем да се вмъкнем в асансьора.

— Те ще видят, че идваме.

— Значи трябва да унищожим камерите.

Кабрило се претърколи до ъгъла, залегна по корем и откри прикриващ огън, след това скочи на крака и хукна в противоположната посока. Където можеше, разбиваше крушките, които висяха от тавана, но имаше твърде много, за да успее да затъмни напълно мината. А и камерите бяха по-голям приоритет. Надяваше се, че унищожаването им не се вижда на мониторите в някаква определена последователност.