Клайв Къслър - Джунглата

Таванът се извисяваше приблизително на два и половина метра над главите им, докато стояха в ъгъла зад една от дебелите подпорни колони, оставени в живата скала. Бяха заобиколени с повърхности от мръсна на вид сол. Благодарение на картата, която всички бяха запомнили наизуст, знаеха съвсем точно къде се намират.

Отне им няколко минути да прекосят помещението и да минат в следващото, след това в трето, докато не стигнаха асансьорната шахта. Оранжев предпазен капак покриваше бездънната дупка. До нея се виеше метална стълба, по която човек можеше да слезе до най-долните равнища. За щастие трябваше да се спуснат само две нива, за да стигнат до етажа, където миньорите погрешка бяха копали твърде близо до дъното на реката.

Петнайсет минути по-късно стигнаха до страничната шахта на рудника. Това беше мястото, което Мърсър им беше посочил като най-подходящо да успеят. Всички свалиха с благодарност раниците си. Всяка беше пълна с толкова експлозиви, колкото човекът можеше да носи. Минният инженер беше изчислил и нужното количество.

За разлика от останалата част на рудника това преддверие притежаваше човешки измерения, обаче таванът беше опасно напукан, а в неравностите на пода се бе задържала вода. Еди, който притежаваше енергията и издръжливостта на маратонец, започна работа с акумулаторната бормашина. Макс и Линда се заеха да слагат детонатори на зарядите и да ги разпределят така, че да избухнат, когато пробият достатъчно дупки в лицето на скалата.

Колкото и да се искаше на Кабрило да остане и да помогне на екипа, а след това бързо да се изтеглят горе на земята под слънчевите лъчи, той погледна към Мак Ди и попита:

— Сигурен ли си, че искаш да участваш?

— Приеми го като последен тест в края на изпитателния ми срок.

Хуан кимна.

— Дадено. Ще изиграем тази ръка и ти ще станеш пълноправен член на Корпорацията.

— Това означава, че ще получа и дял от печалбата?

— Да.

— Тогава да тръгваме.

По време на полета с хеликоптера за Пенсакола на Лангстън Овърхолт му беше хрумнала идеята, че може би не е лошо да се опитат да откраднат кристалите от квантовия компютър. Както беше присъщо на природата му, той веднага погледна далеч в бъдещето и се замисли какво ще се случи, когато Бахар бъде елиминиран. Ако САЩ притежават подобна могъща машина, щяха да си осигурят стратегическо превъзходство над враговете си. Макар да нямаше представа как е построен компютърът, важността на кристалите правеше тяхното взимане приоритет. Каза си, че все някой учен на света ще знае какво да прави с тях.

Съвсем на око определи цената им на петдесет милиона долара и помоли Мак Ди да предаде предложението на Хуан, а той да вземе решение.

Кабрило щеше да свърши работата и безплатно, но малко пари никога не бяха излишни.

— Макс, трийсет минути — каза Хуан, — и нито секунда повече. В никакъв случай не бива да ни чакате.

Макс го погледна мрачно в очите и кимна:

— Слушам.

Двамата с Мак Ди тръгнаха с бърз ход, а останалите продължиха работата си. Този път се отправиха към работническия асансьор, който се намираше близо до товарния, като си правеха сметката, че арабите сигурно го бяха поправили за собствените си нужди. Кабрило натисна бутона за повикване и из шахтата се понесе металическо щракване. Малко по-късно пристигна празната кабина. Тя приличаше повече на клетка, отколкото на кабина. Дори подът беше от мрежа, която малко поддаде, щом стъпиха на нея.

— Хм, никак не ми вдъхва доверие — отбеляза Хуан и натисна бутона за двайсет и трети етаж, надявайки се, че Марк Мърфи не се е фукал напразно.

Изгасиха челниците си и клетката потъна в още по-гъст мрак. Започнаха да се спускат, а асансьорът потракваше и скърцаше, показвайки, че наистина е на години. Две минути бяха изминали в бързо спускане, когато Мак Ди побутна Кабрило.

— Погледни надолу.

Под краката им се виждаше далечно и слабо проблясване на светлина. Това сигурно беше техният етаж. Бахар се беше скрил тук долу, точно както бяха предположили. Единственият проблем беше, че според плановете на Кабрило вече трябваше да са взели кристалите. Забавянето заради случайната среща с патрула и търсенето на входа към рудника беше разбъркало напълно времевия план.

— Готов ли си? — попита Кабрило.

— О, аз съм се родил готов — отговори с неподражаемия си южняшки акцент Мак Ди.

Асансьорът започна да забавя, когато наближи тяхното равнище. Вътре в клетката нямаше къде да се скрият, затова приклекнаха на пода, стиснали готовите си за стрелба автомати. Клетката спря и започна да вибрира, защото кабелите се опънаха, а после увиснаха.