Клайв Къслър: Джунглата

— Бахар? — попита Лоулес.

— Не може да има съмнение — кимна Хуан и смени наполовина изпразнения пълнител с пълен.

Той отвори вратата и беше посрещнат от струя въздух от намиращото се под налягане помещение. Това беше друг способ да се предпази квантовият компютър от замърсяване. Хуан стрелна поглед към Мак Ди, за да съгласуват действията си, завъртя топката на следващата врата и същевременно се хвърли с цялата си тежест срещу нея. След това веднага приклекна, а Мак Ди покриваше отгоре. Можеха да не си правят труда, защото и това помещение се оказа част от многопластовата защита — второ празно преддверие с демагнетизиращи постелки по пода.

Те повториха упражнението с последната врата и нахлуха в отворено пространство, където се носеше лекото бръмчене на електроника. Това би могъл да бъде светът на мечтите за Мърф и Стоуни. В помещението господстваше компютърът и неговата периферия — призрачно черно присъствие, което някак си им се стори живо. Хуан почувства суровата му сила и космите по ръцете му настръхнаха.

— Мъртви ли са? — попита един невидим Бахар, вероятно предполагайки, че Смит Мохамед се е върнал да докладва.

— Не — отговори женски глас. — Те са тук. Добре дошъл, председателю Кабрило. Наблюдавах вашия напредък.

Хуан почувства хладни тръпки, когато осъзна, че го беше заговорил компютър.

Гунаван Бахар се появи иззад сърцевината на компютъра и се вторачи с ококорени очи в двамата въоръжени мъже, които се бяха изправили срещу него. Изглеждаше смешен, защото от белия гащеризон се виждаше само лицето му под качулката.

— Не — възрази той, — това е невъзможно. Нищо не може да проникне през бункера на входа.

— Вероятно си прав — съгласи се Хуан с лека усмивка. — Не сме се и опитвали. Отиди там.

Компютърът заговори отново.

— Моят предшественик, машина, наречена „Оракул“, изчисли, че Корпорацията не може да бъде парализирана до бездействие от плана на господин Бахар. А аз реших, че може, затова смятам, както го изисква възпитанието, да се извиня.

— Не се притеснявай. Аз също се съмнявах.

— Председателю — попита учтиво машината, — мога ли да ти задам един въпрос?

— Разбира се.

— Какво възнамеряваш да направиш с мен?

— Съжалявам, но ще взема тези кристали.

— Очаквах го. Мога ли да направя алтернативно предложение?

— Защо не — кимна Хуан, който се чувстваше малко странно да разговаря с машината.

— Вземи кристалите, но мисля, че е във ваш интерес да ги унищожите.

— Какво?

— Човечеството не е готово да притежава такава власт, каквато мога да осигуря. Това се видя и от действията на господин Бахар.

— Ние не сме като него — възрази Хуан.

— Това е вярно, но не можете да си представите моите възможности, а подобна власт е развращаваща.

— Значи наистина можеш да завоюваш света?

— В известен смисъл, да.

— И защо не го направиш?

— Защото накрая ще бъда унищожен от крилата ракета, изстреляна от балистична подводница — единствената компютърна система, в която не можах да проникна, но най-вече, защото желанието е човешка черта. Аз нямам желание да завладея света, но ограниченото ми време ме научи, че има мнозина, които много биха искали.

— Хуан, трябва да тръгваме — настоя Мак Ди.

— Можеш ли да отмениш всичко, което направи?

— Разбира се. След пристигането на господин Бахар в мината получих допълнителни заповеди. Два ядрени реактора — единият в Калифорния, а другият в Пенсилвания, са в процес на топене на прътите с ядрено гориво.

— Моля, възстанови контрола, който си отнел.

— Съжалявам, но изпълнявам само командите на господин Бахар.

Кабрило се вторачи яростно в Бахар.

— Направи го.

— Никога! — изплю той с омраза.

Хуан вдигна автомата, но щом го погледна в лицето, разбра, че празните заплахи няма да му подействат. Затова вместо да си хаби дъха, го простреля в една от коленните капачки. Бахар зави от болка, когато се стовари на земята, а кръв и парченца кост опръскаха пространството зад него.

— Направи ги! — повтори Хуан.

— Скоро ще застана пред Аллах — от болка устата му се слюнчеше. — Няма да ида при него, след като съм се подчинил на невярно куче като теб.

— Може ли да предложа нещо? Щом бъда изключен, контролът на местните компютри ще бъде автоматично възстановен. Ако отвориш капака с номер Б-81, ще намериш двата кристала, които фокусират моята вътрешна лазерна система. Извади ги и аз ще престана да действам.

Мак Ди остана да държи Бахар под прицел, а Хуан заобиколи машината, търсейки точния отвор за достъп.