Клайв Къслър - Джунглата

Хуан си свали сакото и разхлаби връзката. Започна да си играе с капачката на писалката „Монблан“, докато чакаше.

— Здрасти, банда! — подвикна добродушно Дребосъка, когато влезе в каюткомпанията. Той не беше постоянно присъствие на борда на „Орегон“, затова беше посрещнат най-радушно. Едрият пилот никога не беше изглеждал толкова смачкан. Русата му коса стърчеше на всички страни, а по бялата му униформа нямаше нито едно неомачкано място. В ръцете си носеше жълт тефтер и една-единствена роза.

Той мина през помещението, здрависвайки се и потупвайки гърбове, докато не стигна при председателя.

— Тадададааа — поклони се тържествено и остави тефтера на масата. След това подаде розата на Солей. — Мърсър ви поздравява.

Младата жена се усмихна.

Кабрило завъртя тефтера така, че да може да го вижда. Мърсър беше написал няколко страници описание на рудника и на условията под земята. Обясняваше подробно как през годините миньорите стигнали под дъното на реката и че отказвали да работят в по-ниските галерии. Ролан Кроасар купил рудника по време на както си мислел той, редовен синдикален спор. След като прочел първия доклад, който не харесал, наел Мърсър и накрая още един специалист. Едва тогава разбрал, че са го излъгали.

За първи път посетил мястото в деня, когато Мърсър му предал своя доклад. Солей била дошла с него, за да се позабавлява.

Било възможно да се контролира просмукването на водата, обаче Мърсър изчислил, че продължаващите взривове дълбоко в галериите ще предизвикат рухването на скалната тапа, която държи реката извън рудника. Наводняването би станало катастрофално бързо.

Между всички технически подробности имаше едно съкровище, което Мърсър не бил показал на Кроасар и се съмняваше, че много от работилите там си го спомнят.

— Ето причината — избъбри Хуан, когато го прочете.

— Какво имаш предвид? — попита Макс. За разлика от Хуан, който се бе облякъл официално за вечеря, той беше по джинси и карирана риза в каубойски стил със седефени копчета.

— Една от галериите в горната част на рудника пресича късче история.

— Я отново?

— Миньорите са проникнали в стар тунел, който някога е бил част от линията „Мажино“. Мърсър пише, че го били запушили, но той свалил преградата и го проучил.

След Първата световна война французите я издигат като последна линия за защита на родината. Построяват една почти непрекъсната стена от подземни бункери и фортове по протежение на границата с Германия и тук-там по границата с Италия. Фортовете имали бронирани куполи, които излизали от земята като гъби и от тях изригвал оръдеен и минохвъргачен огън. Много от постройките били свързани, така че войниците да бъдат прехвърляни от едно място на друго с подземни железници. Други били толкова големи, че биха могли да минат за подземни градове.

Германците не позволяват на французите да използват гигантоманските си укрепления. Когато през 1940 година нахлуват във Франция, заобикалят през Белгия и Холандия и се изливат на места, където отбраната е най-слаба.

— Споменава ли дали е стигнал до входа?

— Не. Пише, че не е стигнал толкова далеч. Обаче сигурно няма да е много трудно да бъде намерен.

— Мисля — включи се Марк, — че бункерите, които не са превърнати в музеи или туристически атракции, са били запечатани от властите. Поне така съм чувал.

— Можем да си пробием път с „Хипертерм“ — отбеляза уверено Макс. — Както срязахме онзи танкер… как му беше името?

— „Сидренски залив“ — отговори Хуан и цял потрепери. Той беше още на борда, когато експлозивът за рязане на метали бе прерязал с пламъците си корпуса, както ножът срязва прясното сирене. След това отново насочи вниманието си към основната им тема. — Ако се наложи, това ще бъде задният вход към рудника.

След описанието следваха нарисуваните на ръка планове на всички двайсет и четири етажа на мината. На тях се виждаше как в грамадни помещения са копали солта, като са оставяли огромни колони, за да удържат тежестта на скалите отгоре. Мърсър беше включил и сведения за вентилационните шахти и канала за отвеждане на водата.

— Толкова подробно, че направо не е за вярване — отбеляза Хуан, докато прехвърляше страниците.

— Той притежава фотографска памет — обясни Солей. — Говорихме за работата му и ми разказа, че помни плановете на всички рудници, в които някога е влизал.

— Тази информация е златна мина — потвърди Кабрило и се обърна към Марк и Ерик, които седяха един до друг срещу Макс и Линда. — Момчета, мислите ли, че Бахар ще разположи компютъра на най-ниското ниво?