Клайв Къслър - Джунглата

Кабрило му благодари за предвидливостта и си каза, че докато не им бе отнета възможността да ги използват, не е осъзнавал колко бяха станали зависими от компютрите.

— Ще ни трябват чертежи на мината — отбеляза Хуан, когато постигнаха съгласие, че сигурно Бахар е измъкнал този имот чрез изнудване от бащата на Солей. — Можеш ли да се свържеш с инспектора?

— От години не съм говорила с него, но, да, мога да го направя. Забравила съм телефона, но някой може да го провери за мен.

Ерик се изкашля, за да привлече вниманието им.

— Вижте, не искам да прозвучи параноично, но да звъним от кораба не е добра идея. Освен това да се обади Солей също не е разумно.

— Защо? — попита Линда.

— Както вече обяснихме с Марк, компютърът е навсякъде едновременно. А ние вече сме мишена. Всяко обаждане от този кораб ще бъде подслушано. Страхувам се, че му е казано да се ослушва за гласовите характеристики на определени хора.

— Ерик, я стига — не повярва Линда, — няма начин един компютър да подслушва всички телефонни разговори, които се провеждат едновременно по света, и да се съсредоточи върху едно-единствено обаждане.

— Точно там е работата, че може. И Агенцията за национална сигурност го прави през цялото време. А компютърът на Бахар вече доказа, че е хиляди пъти по-мощен. Не го наричат квантов просто така. Изправени сме пред напълно нова парадигма и трябва да мислим и действаме така, сякаш всеки наш ход се следи, което е повече от вероятно.

— Какво предлагаш? — погледна го въпросително Хуан.

— Ще свалим някого на брега и той ще се обади вместо Солей. Но не можем да използваме името й, защото сигурно също е сигнал за тревога.

— Но нали Бахар смята, че е умряла при потъването на „Херкулес“? — възрази Линда.

— Не си заслужава риска — противопостави се Хуан. — Ерик е напълно прав. Трябва напълно да скрием следите си. Ще накараме Хъкс да се обади. Бахар не я познава, така че няма причина да е нащрек за нейния глас. Освен това мисля, че не бива да приставаме в Монте Карло. Ако нашето присъствие бъде докладвано в пристанищната служба, това може да събуди подозрения у Бахар.

— Добра идея — съгласи се Ерик, — а и след като минахме през Суецкия канал с нов комплект документа и ново корабно име, няма нужда да знае, че сме тук. Също така можем да променим външния вид на палубата, в случай че компютърът има снимките от сканиращия района сателит. И като стана дума, може би трябва да изключим цялата електроника, която не е жизненоважна за управлението на кораба. Просто за всеки случай.

Хуан кимна и се обади долу в операционния център да изключат ненужната електроника и да изпратят няколко души от екипажа да подредят един върху друг фалшиви контейнери на палубата. След това се обърна към Солей:

— Как се казва този инспектор?

— Мърсър — отговори младата жена. — Филип Мърсър.

Няколко часа по-късно се озоваха достатъчно близо до легендарния център на хазарта Монте Карло, за да прехвърлят без затруднения доктор Хъксли, Солей и Кабрило на брега с помощта на една от спасителните лодки на подводни криле. Нямаше как да използват хеликоптера, защото — френските летищни власти щяха да регистрират кацането му. Кевин Никсън беше подправил един паспорт за Солей, така че нямаше затруднения, когато слязоха на кея. Бяха взели и нея, в случай че този Мърсър се нуждае от още подсещане, ако според него паролата, която тя вече им беше казала, се окаже недостатъчна.

Хуан плати в брой един предплатен мобилен телефон, после намериха тиха пейка в парк. Той набра номера, който Ерик беше изровил като принадлежащ на минния инженер, после подаде телефона на Хъкс.

След няколко позвънявания най-накрая се чу глас, който звучеше като градинска трошачка.

— Ало?

— С Филип Мърсър ли разговарям? — каза Хъкс.

— Да.

— Господин Мърсър, обаждам се от името на…

— Първо, съм доктор Мърсър. Второ, ако се обаждате от името на „Джерис Кидс“ или някоя друга проклета благотворителна организация, ще долепя слушалката до белия си пъпчив задник и ще…

Като фон се чу друг глас, който извика:

— Хари, дърт перверзнико, дай ми слушалката. Ало. Мърсър се обажда. Съжалявам. Моят приятел е бил в бара, когато Господ е раздавал добрите обноски. Кой се обажда?

— Обаждам се от името на човек, с когото сте се познавали. Моля, не произнасяйте името й, защото това не е безопасна връзка. Преди време сте я нарекли французойче, а тя ви е отговорила, че е швейцарче.