Клайв Къслър - Джунглата

Той се изсмя гърлено.

— Имам мили спомени от нея.

— Прекрасно — продължи Хъкс. — Не искам да прозвучи свръх драматично, но въпросът е на живот и смърт. Спомняте ли си мястото, където сте се срещнали?

— Да. Тя сега с вас ли е?

— Да.

— Тъй като това е малко странно, ще ми се да се уверя. Попитайте я къде има бенка.

Хъкс зададе въпроса и скоро последва отговорът:

— Каза, че това е нещо интимно и че сте си все същото прасе.

— Приемам — отговори Мърсър и смехът му долетя по ефира.

— Трябва да узнаем всичко, което може да се научи за солната мина.

— Искате да вложите още пари в глупости?

— Нищо подобно. Мога само да кажа, че е попаднала в ръцете на много лоши хора и групата, за която работя, възнамерява да си я върне. За целта имаме нужда от подробни планове на мястото както под земята, така и на повърхността.

— Малко е трудно да се опише по телефона — каза Мърсър. — Доколкото си спомням, става дума общо за около трийсет километра тунели.

Хъксли беше готова за подобно развитие.

— А бихте ли могли да ги начертаете за нас? Ние разполагаме с куриер, който вече е поел за Вашингтон.

На Дребосъка Гундерсон нямаше да се хареса, че е разжалван от главен пилот в прост куриер, но това беше най-бързият начин да не пускат плановете в електронното пространство.

— Тази вечер в девет ваше време ще бъде в столицата.

— Вероятно не знаете, че тази вечер ще играя покер с един тип, на когото толкова му личи, че и слепец може да види…

— Доктор Мърсър, много е спешно, иначе нямаше да ви молим.

— Имате ли ми адреса?

— Да.

— Добре, в играта съм. Направете ми услуга, кажете й „бледолилав пеньоар“ и ми предайте отговора.

— Изчерви се и отново ви нарече прасе.

Мърсър се засмя.

— В девет очаквам вашия куриер.

— Е? — попита Кабрило, когато Джулия изключи телефона.

Хъксли погледна многозначително Солей и се ухили.

— Голям чаровник. Трябва да ми разкажеш историята за бледолилавия пеньоар.

Солей се изчерви още повече.

— По-късно.

— Е? — за втори път попита Кабрило.

— Ще го направи. Дребосъка ще ги вземе тази вечер и утре сутринта ще са тук.

— Щом получим чертежите, можем да съставим план за унищожаването на Бахаровия компютър.

Те се върнаха на пристанището и видяха нещо, което направи ги изуми. Небрежно облегнат на оградата до мястото, където бяха вързали спасителната лодка, ги чакаше Мак Ди Лоулес.

— Какво правиш тук? — почти извика Кабрило.

— Това е дълга история, дойдох да попитам капитана на пристанището дали „Орегон“ вече е пристигнал и случайно видях „Ор Дет“ вързана тук на кея.

Слънчевата му усмивка избледня.

— Трябва да поговорим. Лангстън Овърхолт лично дойде да ме вземе и ме докараха тук със самолет на военновъздушните сили.

— Нека отгатна — каза Хуан многозначително. — Бахар е предприел нещо с квантовия компютър, нали?

Мак Ди направо зяпна от удивление.

— Откъде може да знаеш това?

— Ерик и Марк стигнаха до извода, че го е изработил, и е много близо до ума, че ще го използва срещу Съединените щати. Разкажи ми всичко отначало.

Те се качиха на замаскираната лодка на подводни криле, докато Мак Ди им разказваше какво се е случило, откакто се разделиха в Ню Орлиънс, но едва когато преполовиха пътя, леденият ужас, който пъплеше по гръбнака на Хуан, се усили до крайност. Линда беше казала по-рано, че Лангстън се бил обадил за задача, свързана с някакъв китайски кораб. Това изобщо не се връзваше със случилото се във Вашингтон и предположението му се превърна в действителност.

Щом се върнаха на „Орегон“, Хуан нареди на Хали Касим да намери Линда.

— Когато говори с Овърхолт, не ти ли прозвуча малко по-различно? — попита той направо.

— Не. Звучеше си както винаги. Защо, нещо не е наред ли?

— Каза ли му, че сме се насочили насам? — попита той с безпокойство в гласа. Ако му е казала, всичко е свършено.

— Не, казах му, че имаме друга задача, за която ще ни е нужна една седмица. Отговори, че няма проблем, защото китайците се въртели около Аляския залив.

Хуан въздъхна дълбоко.

— Слава Богу!

— Защо? Какво се е случило?

— Това не е бил Лангстън. Разговаряла си с квантовия компютър.

Кабрило се беше отнесъл сериозно към предупрежденията на Ерик и Марк, но сега за пръв път осъзна с какви удивителни възможности разполага квантовият компютър и каква сила има на разположение Гунаван Бахар. Както преди известно време беше казал президентът, изправили се бяха срещу човек, който разполага със силата на Господ.