Клайв Къслър - Джунглата

— Прецакани сме, нали? — попита Линда, която беше схванала положението.

— Да, този път наистина сме прецакани — съгласи се Хуан.

Колкото и да му се искаше на Кабрило да разполагат с безпилотник над рудник „Албатрос“, знаеше, че е невъзможно да отправи подобно искане, защото Бахар щеше да разбере. Вместо това Гомес Адамс щеше да наеме хеликоптер тук, в Монако, и да огледа района от въздуха. Дотогава трябваше да се задоволят с архивираните в интернет сателитни снимки. Безпокойството му беше толкова голямо, че накара Марк да провери дали снимките не са били наскоро манипулирани. За щастие се оказаха непипани.

Рудникът се намираше в долината на река Арк близо до град Модан в Прованс, както си спомни Солей, съвсем близо до италианската граница. От въздуха не се виждаше кой знае какво. Мястото представляваше бивша индустриална площ, сега замърсена, осеяна с порутени сгради и останките от кулата над шахтата, откъдето са се спускали асансьорите с миньори и са вадели солта. Един-единствен виещ се във всички посоки път стигаше до мината, но имаше и железопътни релси до там. Въпреки зърнистите сателитни снимки, които се предлагаха на пазара, се виждаше, че някои от релсите са демонтирани, така че локомотивите вече не биха могли да стигнат до рудника.

Доближаването откъм реката беше възможно, тъй като южната граница на парцела, където беше входът към шахтата, се простираше успоредно на река Арк. Наблизо дори имаше, мост, който изглежда водеше към изоставена кариера за чакъл, която сигурно беше работила заедно с рудника, когато е бил в експлоатация.

Линк, Еди, Линда и Хуан бяха в съвещателната зала и проучваха грижливо снимките върху големите плазмени екрани.

— Защо в мина? — неочаквано попита Линкълн.

Другите бяха толкова потънали в собствените си мисли, че първоначално никой не му отговори.

— Какво каза?

— Попитах защо е пъхнал тази машина в изоставен рудник?

Това беше нещо, на което Кабрило не беше отделил много мисли, затова не можа да отговори. За целта звънна на Марк, който си беше в каютата, и му зададе същия въпрос.

— Осигурява добро прикритие — отговори той. — Когато с Ерик стигнахме до извода, че е построил квантов компютър, се запитахме къде ли може да го скрие. Нали разбираш, вътрешно машинните операции се извършват на атомно равнище. Компютърът може автоматично да коригира атомните вибрации, защото настъпват с фиксирана скорост и честота. Едно от нещата, което би могло да разбалансира машината и да стане причина за погрешни решения, е да бъде бомбардиран с достатъчно тежка космическа частица. Както знаеш — продължи той неумолимо, — земята отнася десетки милиарди удари в час от частици, които падат от космоса. Магнитната сфера отблъсква голяма част от тях, а онова, което успее да премине, е до голяма степен безопасно за нас. Интересното обаче е, че битуват и теории, че някои ракови заболявания са резултат на генетични увреждания, предизвикани от попадането на космически лъч върху влакното на ДНК.

Хуан знаеше, че трябва да го остави да дрънка, но за целта трябваше да стисне зъби.

— Както и да е, при прецизността, с която работи компютърът, удар от космически лъч може да разстрои катастрофално работата му, затова трябва да го скрият. Това е. Нямам представа защо са избрали солната мина. Ако космическата радиация е заплаха, човек би си, помислил, че ще заровят компютъра дълбоко под най-плътните скали, които могат да намерят. Най-добрата теория, която двамата с Ерик можахме да измислим, е, че може би в солта има някакъв друг минерал, вероятно предпазващ от определени космически лъчи, които биха причинили най-големи вреди.

— Добре, благодарности — вметна Хуан и прекъсна връзката, преди Марк отново да се разприказва.

— Съжалявам, че попитах — неловко вметна Линк.

— Слушайте, защо не се заемем отново с това, когато имаме нещо по-конкретно, върху което да работим? В момента разполагаме с добър общ поглед, но за да подготвим план за атаката, ни трябват подробности.

Събралите се около конферентната маса закимаха в съгласие и срещата завърши.

Дребосъка пристигна едва след вечеря с чертежите на Филип Мърсър. По-голямата част от екипажа се мотаеше в каюткомпанията. Някои отпиваха от чашите с бренди, други гризкаха сирена след вечерята. Кабрило, който се беше хранил в компанията на Солей, реши, че тук не е лошо място да хвърлят поглед върху плановете, и нареди да завъртят реостатите на ярко осветление. Клубната атмосфера, която цареше в каюткомпанията, донякъде се изгуби под ярката халогенна светлина.