Клайв Къслър - Джунглата

— Поне някъде близо до него, но мината от години не се експлоатира, така че най-ниските нива вероятно са наводнени заради просмукването на речната вода, която вече не се изпомпва.

Марк наведе глава, прекарвайки няколко езотерични числа през мозъка си. После погледна към Солей.

— Преди колко време баща ти купи рудника?

— Шест години.

— Четирите най-долни равнища и отчасти петото са наводнени. Сложил го е на двайсет и трети етаж.

— Няма откъде да знаеш това — възрази Линда.

— Напротив. Както виждаш, районът на всяко равнище е ясно обозначен, както и неговата височина. Това ми дава представа за обема му. След това трябва само да се направи една проста сметка на времето за просмукване към горните етажи.

— Което ти съвсем случайно знаеш?

— Което аз съвсем неслучайно проучих — отговори той със самодоволна усмивка и отмъкна парче синьо сирене от чинията на Линда. — Опа!

Еди Сенг седеше на близката маса с бойците. Хуан почука по бележника, за да привлече вниманието му и му го подхвърли.

— Хвърли едно око на това. На обед ще се видим в съвещателната зала. Дотогава Гомес ще се е върнал със снимките. Вдругиден атакуваме.

— Това от инженера ли е?

— Да, направо дар божи!

— Ще направя копия и ще ги раздам на бойците. Съжалявам, момчета, но тази вечер ще имате домашна работа.

— Този янки добре си е свършил работата — поклати Мак Ди доволно глава.

Следващите двайсет и четири часа на борда на „Орегон“ цареше трескава подготовка, докато смаяният свят следеше със затаен дъх развитието на бедата, в която бяха изпаднали жителите на Лас Вегас. Имаха воден запас за още два дни, и то при най-строгия режим, който градът някога бе преживявал. Ако водоснабдителната компания не успееше да пусне наново сложната система от помпи и тръби, която довеждаше водата в пустинята от езерото Мийд, най-вероятно щеше да бъде заповядана евакуацията на жителите. След необяснимото спиране на помпите беше обявено извънредно положение. Вече бяха повикани и части от Националната гвардия.

В Белия дом президентът на Съединените щати, изпаднал в безмълвен ужас, гледаше телевизионните репортажи. Знаеше, че може да сложи край на страданията, но се ужасяваше от цената, която нацията трябваше да плати. Това беше решение, подобно на онова, което Ейбрахам Линкълн беше взел за започването на войната и Труман за хвърлянето на атомната бомба. Страхуваше се, че е решение, което той няма смелостта да вземе.

В главата на Хуан Кабрило изобщо нямаше колебание. Знаеше какъв избор има. Съгласен или не, беше наясно, че всеки път, когато американският народ отиваше на война, го правеше, за да защити идеята за собствената си лична свобода или тази на някоя друга нация. Сега не беше по-различно.

След като планът бе одобрен, всеки член на екипажа участваше в подготовката. От арсенала се вадеха оръжия, а от складовете допълнително оборудване. От транспортна агенция в близката Ница наеха камион, за да превозят цялата екипировка и хората, а под булото на мрака Гомес закара с хеликоптера онези неща, които не можеха да прекарат през митницата, и ги скри в една изоставена селска къща.

Това беше плюсът на Корпорацията — разработването на план и бързото му и безпогрешно изпълнение.

Екипът за нападението беше заел позиция петнайсет минути по-рано от срока, който Кабрило определи за начало на операцията. Тъй като не знаеше броя на пазачите, използвани от Бахар, той докара голям по техните стандарти екип. В него участваха той самият, Линда, Еди, Линк, Мак Ди и Макс, заедно с още двама бойци — Майк Троно и Джим О’Нийл. Макс нямаше да се включи в бойните действия, освен при спешна необходимост.

Майк и Джим плюс Линк, най-добрият снайпер, щяха да действат като диверсионна група. От въздушните снимки, които беше направил Гомес, се виждаше, че Бахар е построил бетонен бункер над входа към рудника, който изглеждаше така, сякаш безпроблемно може да издържи на целия бомбен товар на някой В-52. Бяха сигурни, че Бахар се чувства в безопасност там, затова щом почнеше нападението за отвличане на вниманието, той нямаше да побегне, а щеше да се окопае в скривалището си. Онова, което не знаеше, беше, че Корпорацията разполага със заден вход към здравия му бункер.

Тримата мъже бяха свалени на около четири километра от мястото, където пътят за рудника се вливаше в главния път. Щеше да се наложи да повървят през гората, за да могат да заемат позициите си. Всеки от тях носеше на гърба си осемнайсет килограма муниции за .22-калибровата мини картечница „Гатлинг“. Подобно на своите по-големи братя на „Орегон“, тя също имаше шест въртящи се цеви, задвижвани от автомобилен акумулатор. Това, което улесняваше пренасянето на тази оръжейна система, беше фактът, че 30-грановите свръхзвукови куршуми бяха толкова леки, че лесно носеха хиляди от тях. Задачата на Линк с неговата .50-калиброва снайперска карабина „Барет“ беше да не позволява на никого от Бахаровите пазачи да се доближи до гатлинга. Щяха да поддържат непрекъсната радиовръзка с останалите от екипа чрез сигурни, поне досега бяха такива, преносими радиостанции с безжични микрофони. Кабрило се съмняваше, че квантовият компютър се ослушва за близки радиовръзки, но въпреки това щяха да пазят колкото може повече радиомълчание.