Клайв Къслър - Мираж

– Някъде четох, че пачка от хиляда американски еднодоларови банкноти е дебела осем сантиметра. Значи тук трябва да има сто хиляди.

Двамата впериха очи в невероятното съкровище и бавно се превърнаха в едни от малкото хора на тази планета, които имат някаква представа какво означава сумата един милиард долара.

Той върна пачката на мястото ѝ и кимна на Макс да качи денка в Контейнера. Затвориха вратата и свалиха лоста, който изщрака с една завършеност, която слагаше точка на осемгодишната операция. Иронията беше, че техният хонорар най-вероятно щеше да дойде от същото това съкровище, след като то стигне до съответната черна каса.

Часове по-късно, след като устроиха моряшко погребение на мъртвите иракчани, а затворниците и парите бяха прехвърлени на американския военен кораб «Боксер», Председателя даде вечеря на екипажа в трапезарията и под оглушителни аплодисменти разпредели сумите, които всеки член на екипажа щеше да получи от хонорара за спасяването на Контейнера.

Както съдбата често разпорежда, а в тяхната работа тя редовно раздаваше картите, Хуан точно си беше налял втора чаша «Вьов Клико», когато телефонът в джоба му завибрира.

Беше вахтеният офицер от командния център.

– Председателю, съжалявам, че ще ти разваля празненството, но имаш обаждане на частната ти линия.

– Детето – измърмори под нос Кабрило. Трябваше да е той, а това означаваше, че брокерът на информация е открил Пьотър Кенин. След това ненавременно, но доходоносно отклонение щяха да поемат отново по следите на убиеца на Юрий Бородин.

Като се имаше предвид местоназначението им, беше съвсем логично Еди Сенг да придружи Хуан в разузнавателната му мисия. Детето им беше предоставил само адрес. Марк и Ерик бяха направили обичайното отлично проучване на района, но нищо не можеше да замени очите на място. Взеха първия възможен полет от Джакарта за Ша нхай.

И двамата не се чувстваха особено удобно в родната страна на Еди. На Сенг не му харесваше, защото беше прекарал по-голямата част от кариерата си във вербуване на агенти, които да шпионират за ЦРУ. Беше имал повече от достатъчно затруднения с различните служби по сигурността на комунистическото правителство. Подозираше, че досието му е не по-малко от хиляда страници. Изобщо не си приличаше с човека от онези години, защото най-добрите пластични хирурзи, които можеха да бъдат купени с парите на Управлението, се бяха погрижили за лицето му. Въпреки това всеки път, щом се върнеше тук, имаше усещането, че го наблюдават.

Кабрило също се радваше на интереса на китайската държавна сигурност, след като преди години бе взривил един разрушител на китайския военен флот на име «Ченгду». Фактически Дърк Пит го беше вдигнал във въздуха, но го направи, намирайки се на борда на «Орегон». Но не това притесняваше Председателя, а че тази битка му струваше крака. Не мислеше много за загубата, беше успял да я компенсира по много начини, ала имаше моменти, когато силно усещаше липсата му.

Шанхай, който беше дом на двайсет и пет милиона души, се водеше за най-големия град в света. Докато прелитаха с магнитната железница от летището през предградия с простиращи се на километри жилищни сгради, окичени с гирлянди от съхнещо пране, Хуан напълно го повярва. Еди беше идвал тук много пъти, но на Председателя беше за пръв път. На аеродинамичния влак, вдигащ четиристотин километра в час, му трябваха само няколко минути, за да стигне до квартал

«Пудонг». С такси щяха да са им нужни часове, за да трийсетината километра от летището.

пропътуват Само допреди няколко години «Пудонг», който лежеше на източния бряг на река Хуангпу, беше рядко населен, за разлика от западния бряг, където се издигаха старите части на града и множеството скучни небостъргачи, останали от разширението на населеното място през 70-те години. Сега «Пудонг» със своя модернистичен силует от сгради със странни форми се бе превърнал в лицето на града. Особено впечатляваха телевизионната кула «Ориент Пърл» с двете си странни кълба, издигащи се едно върху друго, и красивият Шанхайски световен финансов център. По улиците царяха нюйоркско оживление и шум.

Взеха такси до хотела, но се настаниха отделно, защото двама мъже в една и съща стая можеха да събудят подозрения. Както понякога се разпореждаше лошият късмет, нито една от стаите не гледаше в нужната посока, затова се наложи на Хуан да изиграе ролята на «лошия американец» и да настои за друго помещение. Новата стая вършеше работа.