Клайв Къслър - Мираж

Кабрило веднага се досети защо бяха докарали свой кран. Когато мисията за кражба на Контейнера е била замислена, Уинтърс и неговите американски другари не са знаели дали корабът, избран да изнесе парите от Ирак, разполага с кран за товарене. Затова разумно бяха решили за всеки случай да се подсигурят и го бяха докарали за срещата в открито море.

– В случай, че се питаш какво ще стане с вас – няма да ви убием – обяви Уинтърс някак мимоходом, докато наблюдаваше как другарите му се приближават на пълен ход.

– Не съм много сигурен – възрази Хуан.

– Не, истина е. Така, както виждаме нещата, вие не можете да се появите в Джакарта с историята, че ние сме предали останалите. Или ще ви повярват, или не, но със сигурност ще ви накарат да си платите за загубата на парите им. Единственият ви шанс е да продадете този кораб в някое малко пристанище и да изчезнете.

Кабрило не отговори.

– Дошло ми е до гуша от убиване – продължи Уинтърс. – Тримата долу... – Гласът му изведнъж се изгуби, когато нов шум обгърна кораба – високият писък на една от 20-калибровите картечници «Гатлинг», която откри огън по наближаващия работен кораб. Куршумите се забиха в кърмата му като ноктите на хищник, който сграбчва своята плячка. Разкъсваха стоманата като хартия. Рулят на кораба беше направо откъснат, а другите унищожиха салника, от който излизаше валът на единичния винт. Самият вал беше прекъснат, а бронзовият винт се откъсна като гнил плод от дърво.

В машинното отделение започна да нахлува вода, и то с такава бързина, че моряците нямаха никаква възможност да се спасят. Огънят трая само няколко секунди, но те бяха достатъчни да осъдят кораба на бърза смърт.

Хуан очакваше картечния откос. Всичко беше предварително планирано, докато разиграваха различни сценарии на абордаж. Ако до «Орегон» се бе приближил хеликоптер, за да вдигне контейнера, щяха да го свалят. Бяха оставили «Сикорски» на мира, защото първо трябваше да бъдат разтоварени празните контейнери. А и защото нямаше нужната подемна сила, за да отнесе пълния с долари контейнер.

Това бяха стодоларови банкноти и той със сигурност тежеше единайсет тона. Единайсет хиляди килограма пари. Ако имаше и по-малки на стойност банкноти, щеше да тежи повече.

Разсейването от стрелбата не осигури на Кабрило никакъв шанс. Старият артилерист едва не го простреля в лицето, когато се хвърли напред. Бившият морски пехотинец имаше рефлексите на олимпийски сабльор и концентрацията на учител по Зен. Макар гатлингът да продължаваше смъртоносното си дело, Уинтърс беше готов за бой. Хуан едва успя да блъсне ръката на артилериста, който стреля четири пъти бързо покрай главата му. Експлозиите го заглушиха. Сблъскаха се гърди в гърди и Хуан изпита усещането, че се е блъснал в бетонна стена. Уинтърс беше висок колкото него, но под свободно падащата риза тялото му беше покрито с корави мускули. Морският пехотинец нанесе рязък удар с глава, който щеше да строши носа на Хуан, ако не се беше дръпнал навреме, без да пуска ръката на Уинтърс, в която държеше пистолета. Последва мощен ритник към чатала и Председателя премести крака си така, че да поеме удара с бедрото. Кракът му изтръпна чак до малкия пръст.

Повечето хора, въоръжени с пистолет, биха се съсредоточили върху използването му и биха пренебрегнали всичко останало. Но не и този. Артилеристът се хвърли срещу Хуан с всички сили. Все едно пистолетът, който стискаше в десницата си, не беше от значение. Междувременно Кабрило се откри за удари и ритници, защото беше принуден да стиска ръката му с пистолета.

Гатлингът най-сетне замълча, а от дупките в корпуса на работния кораб се виеше пушек. Боят на мостика беше в седмата си секунда, когато Кабрило осъзна, че най-вероятно ще го изгуби. Идеята за поражение го възпламени. Заблъска ръката на Уинтърс в рамката на прозореца дотогава, докато не изтърва оръжието.

Пусна ръката, защото знаеше, че в момента ще е безполезна за противника му, и нанесе поредица удари, които артилеристът умело отби. Хуан трябваше да спечели само още няколко секунди. Планът предвиждаше хората му да сломят съпротивата на мъжете на палубата, а после да превземат отново мостика. Всеки момент Макс щеше да се втурне през вратата, следван по петите от Линк и Мак Ди.

Дясната ръка на Уинтърс би трябвало да е безполезна, но въпреки това измъкна от канията боен нож, който носеше привързан под ръкава на ризата. Кабрило се пребори с естествения подтик да избяга от острието. Вместо това пристъпи към него, намалявайки по този начин възможността на противника си да размахва ножа. Уинтърс нанесе удар и заби острието в рамото му. Кабрило хвана бившия морски пехотинец за китката, но артилеристът разполагаше с по-добра позиция и съответно преимущество, затова острието сряза трапецовидния му мускул. Уинтърс завъртя ножа, търсейки големите артерии, които захранваха мозъка на Хуан с кръв.