Клайв Къслър - Мираж

От другата страна на «Орегон» втората картечница нанесе още по-разрушителни поражения върху друга от моторниците. Тя избухна в пламъци, когато изтеклият от пробития резервоар бензин заля горещия двигател и избухна. Огненото кълбо приличаше едно към едно на произвежданите в Холивуд. Третата моторница обърна и с максимална скорост се изнесе към хоризонта, преди някоя от картечниците да успее да я нападне. Обаче на кораба – майка, който бързо се бе приближил, изглежда не бяха разбрали какво се е случило на техните другари. Те поддържаха курса и скоростта, надявайки се, че могат да проведат още едно нападение срещу кърмата на очакващата ги плячка.

Мак Ди отново натисна иконката за прицелване. Дулото на едната М-60 се вдигна нагоре механично, за да компенсира голямото разстояние, на което беше мишената, и предварението. Компютърът взе под внимание дори балистичните промени в поведението на куршумите заради сгорещените вече от стрелбата цеви.

Картечницата изтрака отново в момента, когато мъжът се готвеше да вдигне ерпегето на рамото си. Беше пронизан няколко пъти, но все пак успя да натисне спусъка. Пробл емът на сомалийците обаче беше, че падайки, се бе завъртял и оръжието сочеше към тяхната палуба. Граната мина през палубата на корабамайка и проби обшивката на трюма, без дори да се взриви. Дупката в корпуса се превърна в огромен отвор, който и без продължаващия обстрел от картечницата щеше да види сметката на екипажа.

От първия изстрел до последния беше минала по-малко от минута. Лоулес си пое дъх дълбоко, докато останалите от екипажа се изсипаха в командния център с Кабрило начело. Беше по бански, наметнат с хавлия и от него капеше вода, без да забелязва. Тялото му леко намирисваше на хлор, защото идваше от корабния басейн.

– Пирати с моторници. Три на брой. Две бяха потопени, а третата побягна към хоризонта. Корабът майка се приближи и също го отнесе – докладва Мак Ди, защото знаеше какво иска началството.

– Повреди?

– Стрелба с гранатомет по кърмата. Очаквам доклад от екипа по контрол на повредите. Скоростта и курсът са непроменени. Оръжията вече са прибрани.

Хуан погледна квадратчето в ъгъла на екрана, на което се виждаха четиримата охранители пред люка на трюма. Те разговаряха оживено и накрая, изглежда, бяха стигнали до някакво решение. Един от тях преметна автомата през рамо и се насочи към най-близката стълба, която щеше да го изведе на главната палуба.

– Предполагам – помисли на глас Хуан, – че ще е по-добре да отида при него, за да му кажа какво се е случило. Мак Ди, изкарай пак двете картечници. Ще му кажа, че аз и Линк сме стреляли.

Най-накрая се появи и Макс Хенли.

– Някакви повреди? – попита го Хуан, защото знаеше, че първата му работа е била да провери любимия си кораб.

– Скоро няма да можем да си сменим името, защото магнитното ми табло е разбито, иначе няма никакви други повреди.

– Добре, така или иначе подозирахме, че това ще се случи. Сега ще изчакаме, за да видим дали ще ни нападнат отново. Това ще докаже веднъж завинаги, че между крадците няма чест.

Шест дена по-късно, когато Линда Рос беше дежурна в командния център и «Орегон» се изравни с остров Суматра, готвейки се за финалния спринт до Джакарта, Хуан и Хали бяха на вахта на мостика. На всеки няколко минути Линда оглеждаше различните компютърни екрани за следи от някакви проблеми на кораба. После впиваше очи в големия главен екран. На него се виждаха изображения от морето пред носа и зад кърмата, както и прозорец с резултатите от завъртането на радарната антена горе над мостика. В друг прозорец на екрана се виждаше новинарско предаване на живо, в което обсъждаха нарасналото напрежение между Китай и Япония заради откриването на огромно газово находище близо до няколко спорни острова. След това хвърляше око на прозореца, който показваше четиримата охранители пред люка на трюма. Мъжете бяха небръснати и умората от това да са постоянно нащрек се беше изписала по хлътналите им лица и превитите рамене.

Не можеше да им се отрече професионализмът. Бяха недоверчиви към непознати и се държаха един за друг. Макар сега тримата араби всеки ден да си позволяваха по половин час на палубата, Уинтърс никога не напускаше поста си.

Тя не забеляза нищо особено, но осъзна, че нещо не е наред едва когато се вторачи по-продължително в екрана.

През цялото време, откакто бяха отплавали, само един от пазачите спеше, а другите пазеха. Отне ѝ ценно време да осъзнае, че в момента трима от пазачите спят, а четвъртия го няма. Картината не беше много ясна, но успя да установи, че липсва артилеристът Уинтърс, а тримата, които лежат на палубата, са екзекутирани. Кръвта беше малко, но всеки от тях имаше куршум в тила.