Клайв Къслър - Мираж

Макс Хенли се присъедини към Председателя, носейки термос с леден чай и две чаши. Макар през нощта да се разхлаждаше, температурата се колебаеше около трийсет и осем градуса. Кабрило би предпочел ледена бира, но сега играеше ролята на саудитец, а кой знае колко още мъже ги наблюдаваха през оптиката на снайперските карабини от покривите на околните складове. Беше готов да се обзаложи, че всеки от шефовете разполагаше поне с по два екипа. Той се усмихна вътрешно, като си помисли как ли се е почувствал последният екип, явил се на място, щом е открил, че най-добрите места са вече заети.

– По десет цента чашата – обяви Хенли, докато сипваше студения чай върху резените лимон в чашата.

– Намръщени снайперисти.

Макс обмисли нелогичния отговор, преди да разбере шегата на Хуан.

– Нещо като нашите горили, които ще се боричкат кой да опре гръб в люка.

– Предполагам, че ще дават дежурства.

– Параноични копелета.

– Един милиард долара, приятелю. И ти щеше да си параноичен.

– Би било ужасно мило, ако Чичо Сам ни разреши да ги задържим. Дори съм обмислил една-две идеи как да ги откраднем.

– Аз също – призна Хуан с хищна усмивка. – Обаче само като упражнение на ума.

– И аз така.

Двамата знаеха, че никой от тях не говори сериозно. Да, разбира се, че бяха кроили планове как да задигнат парите, но никой не би обмислял сериозно наистина да ги открадне.

– Току-що прегледах видеото с Линда и снимките, които Еди успя да заснеме със скритата камера.

– И?

– Не разполагаме с кой знае какво. Двамата американци, които останаха на брега, повдигнаха глави само за да проследят спускането на Контейнера в трюма. През останалото време лицата им бяха в дебела сянка. А като се добавят кепетата и очилата... Разпознаването може да се окаже невъзможно. Те така и не се доближиха, за да може Еди да направи хубави снимки.

– Знаех си, че няма да е лесно. А артилеристът?

– Направихме множество хубави снимки при качването му на кораба и по време на обиколката до каютата, каюткомпанията и трюма № 2.

– Откриха ли името му?

– В момента Пентагонът рови из базите си данни. Когато установят самоличността му, ще проверят всичките му участия в операции и ще преслушат всичките му командири. После ще тръгнат по йерархичната стълбица. Смяташ ли, че предположението на Овърхолт, че големият американски шеф ще посрещне кораба в Индонезия, е вярно?

– Сигурното е, че не беше тук. Американският шеф не може да познава стрелеца от окопите. Той е на твърде висок пост за подобно познанство. Предполагам, че един от американците тук е бил майор, който е командвал сержанта от артилерията. А другият тип вероятно е приятел както на американския шеф, така и на майора.

Макс обмисли казаното.

– Възрастта им май отговаря. Артилеристът и майорът са работили заедно и са се сприятелили. Измислят плана, разказват го на приятеля на американския шеф, който трябва да им пази гърба от горе, и в резултат ние изведнъж губим един милиард гущера. Обаче се нуждаят от доста помощ за транспортирането на парите.

– Разбира се, и тук се включват иракчаните. Те предоставят работниците, а нашите заговорници – достъпа до мангизите.

– Щом научим името на артилериста, ще кажа на Овърхолт Пентагонът да се съсредоточи върху майорите.

В този момент се върна пристанищният лоцман.

– Капитан Мохамед, а кой е този?

– Моят главен инженер Фриц Зьолер.

Макс поздрави мъжа е ужасен германски акцент, после настоя, че трябва да се върне в машинното отделение, защото товаренето скоро щеше да завърши.

Час по-късно корабът стигна до открито море и лоцманът се прехвърли в малкия катер, който щеше да го върне в пристанището. Имаше пълнолуние, затова на безоблачното небе се виждаха само най-ярките звезди. Както обикновено, водата в закътания Персийски залив беше спокойна и топла като във ваната у дома. На екрана на радара се виждаше оживено движение. Големите точки бяха танкерите, пренасящи суров петрол навън от Залива или плаващи на север, за да напълнят огромните им туловища с него. Другите по-малки точки бяха безбройните рибарски лодки и корабчета, които пореха тези води. Повечето бяха модерни плавателни съдове, но имаше и типични арабски доу с триъгълни платна, които плаваха насам-натам като преди стотици години.

Радиотрафикът беше натоварен, защото екипажите бъбреха, за да убиват времето на дългата вахта. Тъй като не знаеше дали някой от четиримата охранители няма да се качи на мостика, Хуан нареди на него през цялото време да има вахтени. Той играеше ролята на дежурен офицер, а Хали Касим се опря на щурвала и с усилие се удържаше буден. Кабрило обичаше да дава вахта, особено през нощта, обаче неговият офицер по комуникациите се отегчаваше до смърт. В полунощ, все едно наистина водеха кораба, дойде тяхната смяна.