Клайв Къслър - Мираж

Затова Контейнерът трябваше да бъде транспортиран до Джакарта.

Възникна въпросът кой ще го изнесе от Ирак. Американски и други кораби от НАТО още патрулираха в Персийския залив и тревожно често спираха кораби за проверка. Имаха нужда от контрабандист. Между престъпните босове оживено се обсъждаха няколко имена, докато накрая се спряха на едно от тях: Али Мохамед. Той беше саудитец, но можеше да му се има доверие. Когато най-накрая решението да бъде преместен Контейнерът беше взето, Али Мохамед и корабът му не бяха в Залива, затова той можеше да изпълни желанието им с две седмици забавяне. Най-сетне дойде денят, когато корабът му пристана в Ирак.

Контейнерът отново беше в играта.

Имаше само малък проблем в техния план. Бяха подценили търпението на своите врагове.

Американците така и не забравиха за парите, които им се бяха изплъзнали от ръцете. С течение на времето бяха научили за съществуването на Контейнера и бяха направили съответните логични заключения за неговото по-нататъшно движение. Те също бяха наясно, че парите не могат да бъдат изпрани в Ирак или някоя от съседните страни. За целта трябваше да бъдат транспортирани с кораб.

И там заложиха капана.

Тъй като американският военен флот и НАТО контролираха водите на Персийския залив, те избираха кои кораби да бъдат претърсвани. Три бяха оставени да плават спокойно, макар да се знаеше, че бяха на контрабандисти. Корабите рядко плаваха до Басра, но нелегалните им товари бяха известни с това, че винаги стигаха до местоназначението си. Докато другите контрабандисти бяха залавяни при претърсване на съдовете или бяха принуждавани да изхвърлят товара си във водата по време на преследване, тези три товарни кораба сякаш бяха закриляни от добрата фея. Никога не ги претърсваха, а ако все пак военните се качваха на борда, никога не намираха нещо незаконно.

Затова не беше много за чудене, че престъпните босове трябваше да изберат между тези три. За да увеличат още вероятността да бъде избран корабът, който те искаха да бъде избран, американците извъртяха още един номер на арабите. Трите кораба и техните легендарни капитани бяха всъщност един и същ съд и един и същ човек.

Хуан Кабрило и неговият кораб «Орегон».

Без съмнение това беше най-сложният и продължителен гамбит, който Корпорацията някога беше организирала. Беше измислен от Лангстън Овърхолт, някогашния началник на Кабрило в ЦРУ. На всеки два-три месеца променяха очертанията на «Орегон», за да прилича на един от трите кораба, преди да влезе в дълбоководното пристанище на Ирак Ум Касър. В началото агенти на ЦРУ трябваше да играят ролята на клиенти, които имат нужда от някого, който да внесе или изнесе контрабандно от страната тяхната стока. Най-накрая престъпният свят чу за тези трима контрабандисти, които никога досега не бяха залавяни. Трябваше да минат пет години, преди схемата да сработи. Винаги, когато капитанът на някой от корабите се окажеше готов да плава под носа на американците, се намираше някой престъпен бос, готов да го наеме.

Сега годините подготовка вече щяха да се изплатят.

Правителството не само щеше да си получи милиарда долари, но по-важното беше, че щеше да установи кои американци бяха помогнали на иракчаните да задигнат парите.

Още преди години Лангстън Овърхолт беше научил Кабрило, че ако една държава иска да процъфтява, нейната бюрокрация не бива да е корумпирана. Цялата операция беше както за парите, така и за да бъдат наказани хората, които се бяха възползвали от властта си.

Както винаги «Орегон» изглеждаше като товарен кораб, но сега корпусът му беше червен, надстройките кремави, а жълтият комин беше украсен със синя ивица. Той изглеждаше по-запазен от обикновено, но това също беше част от маскировката му като «Ибис».

Кабрило, застанал до пристанищния лоцман, който надзираваше последните етапи по приставането на кораба, също се беше маскирал. Кожата му беше по-мургава от нормалното, а косата и тънкият мустак – черни. Благодарение на цветните лещи очите му бяха кафяви.

Лоцманът натисна комутатора:

– Добре, хвърлете носовите и кърмовите въжета. – Той прекоси мостика и излезе на дяснобордовото му крило, смени канала на радиостанцията и нареди на капитана на влекача, който тласкаше странично «Орегон» към огромните фендери «Иокохама», да се отдръпне назад. После се обърна към Кабрило, протегна ръка и го поздрави:

– Капитан Мохамед, добре дошъл отново.