Клайв Къслър - Мираж

– Винаги си планирал внимателно. Добре, какво друго мога да предположа? Постъпих непочтено към теб, когато споменах Корпорацията пред Кенин. Трябва някак да изкупя вината си.

Хуан кимна, докато Детето оправяше кислородната канюла под останките от носа си.

– Предполагам, че изкуплението ми ще бъде да проследя Кенин за теб?

– Точно така.

– И ти дойде лично при мен, без да използваш обичайните канали за връзка, за да разбера, че ако се проваля, ще изгубя живота си?

– Все едно гледаш в стъклено кълбо. Може би трябва да влезеш в бизнеса с предсказания. Имаш ли представа къде се е скрил Кенин?

Мъжът поклати змийската си глава.

– Не. Не мисли, че нямам антени навсякъде, но той знаеше какво прави, когато побягна като заек.

– Побягна като заек? – засмя се Хуан. – Последния път, където съм срещал този израз, беше в шпионски роман.

– Може би предпочиташ «духна»?

– Предпочитам да знам къде е.

– Ще го намеря.

– Добре, а сега се обади на Амо да изпрати пикапа. Бих предпочел да не вървя пеша до улица с автобуси, които ще ме отведат в онази част от града, където има таксита.

Това може и да прозвуча малко като шега, но на идване Кабрило трябваше да измине петнайсетина километра пеша, защото автобусите и такситата никога не влизаха в тази част от града.

– Ще направя нещо повече. Имам стар «Мерцедес», който не предизвиква много внимание. Къде си отседнал?

– «Фазано».

– Аз си мислех, че човек като теб ще се подаде на носталгията и ще отседне в «Копа Палас».

Ако Хуан беше по-слаб покерджия, със сигурност щеше да се издаде, че Детето е отгатнал къде наистина е отседнал. Обичаше ар деко стила на хотел «Копакабана Палас» и когато беше в Рио, винаги отсядаше там.

– Всъщност няма значение. Ще наредя на шофьора да те остави пред «Фазано». Няма да се друсаш по автобуси и таксита. Това е най-малкото, което мога да направя.

Хуан отговори с лека заплаха в тона:

– Най-малкото, което можеш да направиш, е да ме отведеш при Пьотър Кенин.

Контейнерът отново беше в играта. Така го наричаха – Контейнерът. С главно «К». Контейнерът. И понеже отново беше в играта, включи алармите в ЦРУ, ФБР, департаментите по вътрешна сигурност и по финансите, Агенцията за национална сигурност, както и всички останали вашингтонски организации с имена абревиатури. Кабрило нямаше да се изненада да научи, че неговият стар приятел Дърк Пит и НАМПД също са заинтересувани от Контейнера.

Слуховете, които се носеха за него, бяха основата на легендите и митовете. Никой не знаеше как и защо е създаден Контейнерът или кой стои зад него, но във всеки сук [18] Магазин (ар.) – Б.пр. и пазар от края на Близкия изток до най-далечния остров на мюсюлманска Индонезия се разпространяваха описания на неговото съдържание.

През първите години след нахлуването на американците в Ирак бяха използвани огромни количества пари в брой за закупуване на вярност, както е обичайно в много страни от този район, обаче верността свършваше със свършването на парите или появата на по-добро предложение. Това принуди Вашингтон да налива невъобразими количества пари в Багдад и Басра, във всяка хижа чак до границата между кюрдите и Турция.

Смяташе се, че надзорът над тази плячка е сигурен, но всъщност беше смехотворен. Огромни суми бяха засмукани от поредния слой корумпирани в едно корумпирано общество. Проблемът на онези, които получаваха дял от щедростта на Чичо Сам, не беше как да вземат парите, а как да ги изнесат от страната. Разбира се, отделни хора можеха да пренесат нелегално няколко пачки стодоларови банкноти, но какво да правят онези на върха на схемите за източване? Да пренесеш няколко хилядарки през границата в пустинята е едно, а какво да правиш с милиард в твърда валута, който е безотчетен? За да го пренесеш, ще ти е нужен влекач с ремарке или контейнер.

И точно това се случва на парите. Натоварват ги в морски контейнер и ги оставят в някакъв склад, защото онези, които ги бяха откраднали, знаеха, че американците никога няма да престанат да ги търсят. Затова направиха онова, в което арабите са особено добри. Да бият врага, изчаквайки. Минаха години и накрая американците започнаха да изтеглят частите си. Вече нямаше патрули по уличните ъгли и кръстовищата. Танковете и допълнително бронираните хъмвита изчезнаха от пътищата. Над градовете вече не се рееха рояци «Блекхоук» и «Кобра», наподобяващи разгневени оси. След цяло десетилетие американците намалиха присъствието си в Ирак толкова, че престъпните босове решиха, че вече е достатъчно безопасно да преместят парите. Разбира се, те се нуждаеха от изпиране, затова беше сключена сделка с няколко банки в Далечния изток. Ако се бяха опитали да го направят у дома, контрольорите от различните финансови институции щяха да научат.