Клайв Къслър - Мираж

Кабрило отговори на ръкостискането и лоцманът прибра няколкото стодоларови банкноти в джоба си така ловко, както се справяше с кораба. Нямаше нужда да подкупва лоцмана, защото «Ибис» за последно приставаше в Ирак, но Председателя обичаше да поддържа маскировката.

Долу на кея стояха влекач с ремарке за контейнери и два микробуса «Тойота», които имаха такъв вид, сякаш още преди десет години са навъртели сто хиляди километра. Лимузината, паркирана близо до тях, не изглеждаше много по-нова. Над тях се издигаше кулокран, чиято стрела се простираше петнайсет метра над водата. Монтираните по нея прожектори заливаха кея с изкуствена жълтеникава светлина. Това беше по-старата част на пристанището. Крановете за разтоварване на огромните контейнеровози, тип «Панамакс», се издигаха по-нататък. Танкерите, които представляваха повечето от съдовете, влизащи и излизащи от Ум Касър, се товареха с тръбопроводи навътре в морето.

Хуан използва радиостанцията си, за да нареди на хората до трапа да го спуснат. Той изтрака с веригите си и се спря върху бетонния кей.

– Моля да ме извините.

Лоцманът кимна.

– Разбира се. – Мъжът се отдръпна, за да даде възможност на капитана да се погрижи за текущите си задължения на кея. След това щеше отново да изведе кораба в открито море в Персийския залив, отвъд петролния терминал «Ал Басра».

Кабрило се забави за миг, за да прибере ризата в панталоните си и да провери дали пагоните му са равни. Еди Сенг ги посрещна в началото на коридора. Той играеше ролята на първи помощник-капитан на «Ибис», а Хали Касим – при двете по-раншни превъплъщения на «Орегон».

Двамата заедно слязоха по трапа. Митничар, който наистина беше корумпиран, се приближи към тях, когато от микробусите започнаха да се изсипват мъже. Не се виждаха оръжия, но Кабрило знаеше, че всички са въоръжени.

Това беше другият проблем със сделката. Контейнерът беше собственост на три организирани престъпни групи, без да броим техния неизвестен американски съдружник или съдружници. Никой нямаше доверие на другите, така че на кея и без Контейнера, пълен с пари, би царяло напрежение. Минаха няколко минути, без никой да проговори. През това време дойдоха още три автомобила – черни джипове «Мерцедес» със затъмнени стъкла, без съмнение бронирани като микробус за инкасо.

Бяха дошли шефовете. Щом колите спряха, от тях изскочиха още телохранители, които изобщо не криеха калашниците, с които бяха въоръжени. Най-накрая самите шефове на престъпните организации слязоха от джиповете си. Бяха облечени във всекидневни западни дрехи и имаха безвредния вид на дребни търговци. След всеки от тях вървеше западняк. Тези мъже бяха много по-едри от иракските си домакини и макар да бяха в цивилни дрехи, се движеха с армейска точност. На главите си носеха ниско нахлупени бейзболни кепета, а очите им бяха скрити зад слънчеви очила с обгръщащи лицето рамки, макар слънцето да беше залязло още преди час.

Като Али Мохамед, Кабрило поздрави по име тримата шефове на банди. В миналото се беше срещал с двама от тях, а наскоро бе работил със сина на третия. Баща му беше прехвърлил седемдесетте и синът щеше да поеме бизнеса, но за нещо толкова важно като Контейнера той искаше лично да участва.

След цветистите поздравления и изрази на почит мъжете станаха сериозни. Кабрило многозначително не бе запознат със западняците, а те самите заеха места далеч от подножието на трапа.

– Тук виждам повече от четирима пазачи – проточено каза Кабрило. – Нашата сделка гласеше така: само четирима човека.

– Скъпи капитане, не се притеснявай. Ние искаме да предоставим на Контейнера допълнителна охрана, докато бъде качен на борда и се отдалечи от пристанището. Както се разбрахме, на кораба ще се качат само четирима души.

– Искам да са невъоръжени – продължи Кабрило.

Още от началото това беше спорен въпрос.

– И аз бих искал, но за съжаление трябва да настоявам. Какво беше казал Роналд Рейгън веднъж? «Доверявай се, но проверявай» [19] Авторът бърка, думите са приписвани на Ленин. – Б.пр. . Тук са представени четири групи – следователно на кораба ще се качат четирима души. Както и четири оръжия за... ъъъ... сигурността. Нали така? Може би ще ти се наложи да прибегнеш до тяхната помощ, ако не дай боже вземат да те нападнат тия мелези, сомалийските пирати.

Кабрило се засмя и отговори уверено:

– Мисля, че можем да се справим със сомалийците. Последната група, която ни нападна, доста си изпати.