Клайв Къслър - Мираж

През следващите два дни вахтените продължиха да се сменят, макар да нямаше вече смисъл да поддържат маскировката на фалшивия мостик. Четиримата мъже, натоварени с охраната на парите, излизаха от коридора, който водеше към трюма, само за кратки посещения до тоалетната. Вероятно бяха сключили нещо като съюз, защото спяха на смени. Един от готвачите, обслужващи камбуза, им носеше храната облечен в позацапана бяла куртка и омачкано кепе, а не в колосаните снежнобели одежди, които се използваха в пищната трапезария на «Орегон».

По това време вече знаеха, че единственият американец в групата беше пенсионираният артилерийски сержант от Корпуса на морската пехота Малкълм Уинтърс. Пентагонът им бе изпратил десетки снимки на командири, с които Уинтърс беше работил през двайсетгодишната си кариера, но нито Кабрило, нито Еди успяха да разпознаят някого от мъжете на кея. Скоро щяха да им изпратят още фотографии.

Появиха се през третия ден от пътуването на зазоряване. Както Кабрило беше очаквал, бяха лодки – ниски бързи моторници, които изскочиха от утринния сумрак като акули, обикалящи около набелязаната жертва. Стърчаха по-малко от трийсет сантиметра над водата, така че никой радар не можеше да ги улови. Някъде отвъд хоризонта с тях сигурно имаше корабмайка, който ги беше докарал на буксир до мястото на засадата. Във всяка от моторниците имаше по трима души – чернокожи сомалийци, които бяха превърнали този участък от Индийския океан в едно от най-опасните места в света. Хуан подозираше, че престъпният шеф от Басра е изпял информацията на сомалийците за външния вид на кораба, който трябва да нападнат. В края на краищата, Басра беше пристанищен град, така че той със сигурност имаше връзки с някого от главатарите на пиратите.

Всички бяха въоръжени с калашници, но в лодките се виждаше и вездесъщото РПГ 7. Нападнаха откъм кърмата, така че вахтените на мостика да не ги видят. Те не знаеха за присъствието им, докато една граната се заби в кърмата малко над товарната линия в опит да повреди винтовете и руля.

Този взрив щеше да спре всеки друг кораб насред крачка, но критичните места на «Орегон» бяха специално бронирани, така че реактивната граната само малко поолющи боята.

Тъй като бяха решили да дават вахта на мостика, Кабрило беше прехвърлил управлението там, като вместо обичайните двама остави само един вахтен във високотехнологичния команден център. Секунди след като ехото от експлозията закънтя из кораба, Мак Ди Лоулес се хвърли към оръжейния команден пулт в предната част на залата. Макар да беше най-новият член на Корпорацията, той познаваше оръжейните системи на «Орегон» не по-зле от всички останали.

Трябваха му само няколко секунди с помощта на видеокамерите да види пиратските лодки. Те бяха на дрейф на около трийсетина метра – извън обсега на противопожарните маркучи, с които някои кораби се опитваха да се защитават. Очакваха корабът да забави ход заради повредите, които смятаха, че са му причинили. Ако не намалеше, щяха да изстрелят още няколко гранати. По един или друг начин щяха да се докопат до плячката.

В първия миг Мак Ди си помисли да използва картечницата «Гатлинг», но гостите им бяха бивши военни и щяха да разпознаят характерния вой на оръжието, изстрелващо три хиляди куршума на минута.

По-добре да използва по-подходящо оръжие за кораб на контрабандисти. В ъгъла на главния екран скрита видеокамера прожектираше картина от входа към трюма, където охранителите стояха парализирани от нерешителност. Не знаеха какво да правят. Дали да се качат на горната палуба и да помогнат в защитата на кораба, или да останат на поста си и да се приготвят да бъдат последна преграда, ако пиратите успеят някак си да стигнат чак до тях?

Мак Ди задейства чифт картечници М-60, които Хуан наричаше «репелент срещу абордаж». Бяха скрити в петролни варели, заварени на палубата близо до релинга. Капаците се вдигаха и картечниците излизаха с цевта напред, преди да се завъртят и заемат хоризонтална позиция за стрелба. Мак Ди кликна иконката за прицелване на тъчскрийна в автоматизираната програма за водене на огън и след това червеното копче.

Картечниците използваха стандартизирания натовски патрон калибър 7.62 мм и макар куршумите да не бяха особено големи или мощни, тези оръжия си вършеха работата благодарение на скорострелността. Първата моторница беше надупчена от носа до кърмата, преди сомалийците въобще да осъзнаят какво се случва. Пиратът на кормилото загина на място, двама от екипажа също. Другите двама се хвърлиха във водата, когато безконтролната моторница заби нос в една вълна и се обърна.