Клайв Къслър - Мираж

Тя точно щеше да се свърже с Хуан да му каже какво се е случило, когато двигателите изведнъж спряха. Очевидно Уинтърс беше разполагал с достатъчно време, за да се качи на мостика и да поеме командването на кораба. Линда беше сигурна, че е наредил на Хуан да изключи двигателите. «Орегон» сега лежеше на дрейф под командването на предател и крадец. Точно както при атаката на сомалийците, Кабрило беше предвидил, че нещо подобно ще се случи. Затова беше заповядал, когато започне следващото нападение, да се изчака, за да видят как ще се развият нещата.

Линда се обади на Макс, Ерик и Марк да дойдат в командния център. Засега запази контрола на мостика, но искаше екип А да е на мястото си, когато си върнат кораба, и тогава щеше да го прехвърли отново в командния център. Провери антената на радара. На около осемдесет мили от тях имаше плавателен съд и докато гледаше, иконката се раздели на две приближаващи се към тях единици. След няколко секунди разбра, че от бързо приближаващия се тайнствен кораб е излетял хеликоптер, който се носеше към тях с повече от сто възела.

– Започва се.

Кабрило можеше още през първите няколко секунди да сложи край на бунта на Малкълм Уинтърс, ако бе пожелал това. Уинтърс беше добър в промъкването към мостика, но Хуан го беше видял в отражението върху стара кутия за кафе, която стоеше на лавицата под предните стъкла.

Вместо да реагира, той си остана седнал, сякаш не знае какво става, докато Уинтърс не опря цевта на своята още топла «Берета» в тила му.

– Капитане, съжалявам за това, но има промяна в плановете.

Хали обърна глава и си пое дъх със свистене, защото не беше чул идването на Уинтърс, докато той не заговори.

– Стой спокойно – каза Хуан на арабски.

– Слушам, капитане. – Хали влезе в ролята на уплашен моряк.

– Какво искаш? – премина Кабрило на английски.

– Първо, да изключиш двигателите. – Уинтърс се отдръпна назад, за да може да държи и двамата под око. През врата му беше окачен автомат М-4.

Хуан предположи, че ветеран като артилериста Уинтърс, изкарал три командировки в Ирак, вероятно говори малко арабски. Затова даде съответните нареждания на Хали, който беше на щурвала. Боботенето на двигателите, всъщност запис, който служеше за прикритие на воя от истинските двигатели на «Орегон», утихна и сега единственото, което се чуваше, беше съскането на водата, която се триеше в стоманения корпус.

Сутринта беше прекрасна, каквато може да бъде само в тропиците. Слънцето се беше издигнало на хоризонта, но горещината и влагата още не бяха настъпили. Полъхваше съвсем слаб ветрец и водата беше спокойна – вълните бяха високи само няколко сантиметра.

– С какви други оръжия разполагате, освен двете М-60, които миналата седмица използвахте срещу пиратите? – попита артилеристът.

Кабрило трябваше да признае, че е впечатлен. Като се съди по среброто в късо и високо подстриганата му коса, Уинтърс беше по-близо до петдесетака, отколкото до четирийсетте. В продължение на седмица беше подложен на стрес, живееше от кофеинови таблетки и спеше малко, но въпреки това изглеждаше добре. Е, да, беше брадясал и очите му бяха зачервени, но не беше махнал с ръка на военната дисциплина, нито на поведението на военен. При други обстоятелства те двамата можеха да бъдат приятели.

– В сейфа на моята каюта имам пистолет «Токарев», а първият ми инженер има ловна пушка.

– Кажи му да ги донесе. Да ги плъзне през задната врата на мостика. Ако видя него или някой друг член на екипажа, ще умреш. Ясно ли е?

– Да. – Хуан предаде заповедите и откри, че Уинтърс, изглежда, ги разбира, защото кимна, когато обясни, че ловната пушка трябва да е отворена, а пистолетът без пълнител и патрон в цевта. Няколко минути по-късно оръжията бяха плъзнати през леко отворената задна врата на мостика. Уинтърс се загледа с присвити очи в пистолета, после кимна доволен, че пълнителят е изваден.

– Капитане, моля те, хвърли ги през борда.

Кабрило вдигна оръжията, отиде до дяснобордовото крило на мостика и ги запрати във водата. Знаеше, че Уинтърс не го е особено грижа за двете картечници на палубата. В тясното пространство на мостика те щяха да убият както него, така и заложниците.

Хуан се върна и застана до щурвала. За всеки случай Уинтърс се беше дръпнал назад от прозорците, за да не бъде прострелян от снайпер, ако го бяха излъгали за броя на оръжията. Това също впечатли Хуан.

– И сега какво?

– Искам кранистът да започне да вади празните контейнери и да ги изхвърля през борда.