Клайв Къслър - Мираж

Адресът, който им бе доставил Детето, беше на един от новите небостъргачи в «Пудонг» – блестящ куб, покрит с черно рефлекторно стъкло, който се издигаше на повече от сто и двайсет метра височина. Не беше най-високата сграда в района, нищо подобно, но все пак правеше впечатление.

Еди дойде при Кабрило в новата му стая с изглед към тяхната цел. Хотелът беше по-нисък от тяхната мишена, но засега гледката беше добра. Еди беше влязъл в Китай като търговски пътник за медицинска електроника, затова можеше да си позволи да внесе няколко необичайни електронни уреда. Митничарите ги бяха проверили, но не откриха нищо нередно.

Отнесе единия уред при прозореца, отвори го малко и насочи устройството към близката сграда. Докато насочваше уреда към стената на всеки отделен етаж, наблюдаваше електронен циферблат. Започна от партера и обходи етаж по етаж. Когато насочи прибора към предпоследния етаж, изръмжа при вида на данните върху циферблата. Последният етаж върна същата информация.

– Е? – попита Хуан.

Уредът беше лазер, който можеше да разчита вибрациите на стъклото на прозореца. Със съответния софтуер вибрациите можеха да бъдат преобразувани в думи, произнасяни от хората зад прозореца. Не си бяха направили труда да донесат компютър, за да разчетат вибрациите. Интересуваше ги единствено фактът дали някой в сградата срещу тях използва уред за противодействие на подобен лазерен детектор.

– Последните два етажа са оборудвани с генератори на случайни вибрации – отговори Еди, докато прибираше лазера в кутията. – Стъклата сякаш танцуват като дервиши. С лазерен детектор е невъзможно да дешифрираш какво казват вътре.

Хуан кимна замислен. Това не означаваше, че Детето е непременно прав, но отговаряше на казаното от него, защото който и да обитаваше двата последни етажа, беше загрижен за безопасността.

– Добре, съответства. Сега ще се разделим и ще се опитаме да открием колкото може повече за живеещите на последните етажи.

Еди вече беше облякъл първата си маскировка – доставчик от куриерска служба. По-късно щеше да сложи скъп костюм и да се опита да проникне в сградата като възможен бъдещ наемател.

Хуан беше облечен като турист с чантичка на кръста, бейзболно кепе и непромокаемо яке с панда на гърба. Благодарение на Гугъл и неговите карти на света, вече знаеха, че на покрива на черната кула има голяма градина, и той реши, че това е най-доброто място, за да надникне надолу към жилището.

На четири преки от черната кула Кабрило влезе в богато украсеното фоайе на друга сграда, която беше толкова нова, че още слабо понамирисваше на боя. За последния етаж с платформата за наблюдение имаше експресен асансьор. Група ученички с еднакви поли и якета разговаряха и играеха сложни игри с пляскане на ръце, докато чакаха идването на асансьора. Двамата учители, които ги водеха, разговаряха със служител от сградата.

Асансьорът най-сетне се появи и цялата група се качи. Хуан се ухили глуповато на учителите и те скоро престанаха да му обръщат внимание. Излязоха от асансьора на гола платформа, която се издигаше на двеста и петдесет метра над земята и беше оградена с висока до гърдите стъклена ограда. Гледката беше смайваща. Дълбоко под тях се виждаха корабите по река Хуангпу и прочутата крайречна алея «Бунд» на другия бряг. На север течеше могъщата Янгдзъ. Ако човек погледне на изток отвъд простиращия се във всички посоки град, се виждаше Източнокитайско море.

Децата охкаха и ахкаха при всяка нова възхитителна гледка. Кабрило също беше впечатлен, но той беше дошъл за една определена гледка. Отдели минута, за да провери дали някой на платформата за наблюдение изглежда не на място. Имаше един пазач, който въртеше бавни обиколки като акула, която обикаля из една от онези огромни цистерни в аквариумите. Останалите бяха туристи като Хуан или млади двойки, избягали от ежедневието на работната седмица. Приближи се до най-доброто място, от което можеше да хвърли поглед в покривната градина, но само плъзна поглед, преди да обърне глава и да се загледа в павилиона в единия ъгъл, който подслоняваше асансьорите. Веднага я беше открил – единствената камера за видеонаблюдение на наблюдателната платформа. Някой я беше монтирал така, че да гледа към черната кула. Някой искаше да разбере дали е наблюдаван.

щ ом видя камерата, Хуан не реагира. Беше твърде голям професионалист, за да го направи. Освен това беше любопитен. Излезе от обсега ѝ, разхождайки се безгрижно като истински турист. Прекара още двайсет минути вторачен в гледката. Ученичките вече си бяха отишли и на тяхно място се появи група германци, платили за ол инклузив екскурзия. Прецени, че е минало достатъчно време, за да не бъде свързан с онова, което се готвеше да направи. Вече бе свалил бейзболното кепе и беше облякъл водонепроницаемото яке на обратно. Преди беше светлосиньо с панда на гърба, а сега тъмнозелено без емблеми по него.