Клайв Къслър - Мираж

Сложи си очила за плуване, скочи във водата и започна да навърта дължини.

Кабрило отмести очи от китайката и се зае да наблюдава охранителя. Той рядко поглеждаше към жената, очите му се плъзгаха по околните сгради и небето в търсене на заплахи. Хуан трябваше да признае, че мъжът е добър в занаята. Погледът му не застиваше върху определена точка за дълго. Не го направи и когато хеликоптер мина на по-малко от половин миля от черната кула. Да, поглеждаше към него, но той не успя да отклони вниманието му.

Момичето плува в продължение на трийсет минути, без да спира за почивка.

Наближаваше обяд. Качи се друг охранител, за да смени мъжа пред асансьора. С него дойдоха още двама души, които отново претърсиха покривната градина, все едно скоро не е била проверявана. Единият беше въоръжен със снайперска карабина с огромна оптика, а другият с китайски автомат модел 95. Този автомат, издържан в конструкция булпап [20] Конструкция, при която затворната група и пълнителят са разположени зад спусъка. – Б.пр. , беше най-новото оръжие на китайската армия. Фактът, че тези двамата бяха въоръжени не само с пистолети, беше ново развитие. Беше вдигане на равнището на защита, което според Кабрило означаваше, че скоро ще се появи самият Кенин.

Преди това обаче се появи келнер, който буташе количка, каквато може да се види по хотелите. Мъжът сложи масата за обяд под чадъра близо до басейна. Когато всичко беше подредено, бутилката вино отворена и сложена в сребърния съд за лед, а приборите лъснати за последен път, той се отдръпна на почтително разстояние и застана в очакване. Момичето излезе от басейна с грацията и гъвкавостта на речна видра и се подсуши с хавлията.

От павилиона се показа нов човек.

Хуан усети как пулсът му се ускорява. Веднага разпозна Пьотър Кенин. Беше само по бански и гумени сандали, така че се виждаше мечешкият му торс, покрит с посребрени косми. Чертите му бяха типично славянски: кръгла глава, здрава брадичка и дълбоко разположени очи. Движеше се с енергията на мъж, с двайсет години по-млад. Момичето му поднесе бузата си, на която той лепна бърза целувка. Тази интимност беше почти като истинска. Вероятно ѝ плащаше много добре.

Хуан забеляза, че едното ухо на Кенин е превързано, а другото – зачервено и подуто. Руснакът беше започнал пластичните операции, за да промени външния си вид, и както във всичко останало, беше крайно предпазлив. Ушите са толкова индивидуални, колкото пръстовите отпечатъци или ДНК, и новият софтуер за разпознаване на лица, в съчетание със записите от видеокамери за наблюдение във всички големи градове по света, беше причина да ги промени повече, отколкото носа, брадичката и челото. Хуан познаваше доста заподозрени в тероризъм, заловени само заради формата на ушите им. Да, Кенин не беше глупак.

Хапваше спокойно като човек, който няма грижи на този свят. Пенсионирането със сигурност му идваше като по поръчка.

След като се нахраниха, Кенин се зае със своя лаптоп. Хуан се надяваше, че ще използва wi fi, към който биха могли да се закачат, но към компютъра беше закачен дебел, вероятно защитен кабел. По едно време Кенин повика келнера. Мъжът изчезна, но скоро се върна с хумидор. Адмиралът избра пура и ритуално отряза края ѝ със златна гилотина и я запали със златна газова запалка.

Двойката остана край басейна до около три часа. Момичето поплува още малко и по едно време Кенин също влезе във водата, голям като воден бивол, но внимаваше да не мокри възпалените си уши.

След като двойката изчезна във вътрешността, келнерът се зае да разчиства. Последни си тръгнаха мъжете от охраната. Преди това отново претърсиха грижливо мястото. За четвърти път през деня.

Еди беше снимал лицата на охранителите и ги вкара в телефона си. Остави Хуан да наблюдава опустялата градина на покрива, а той се измъкна навън. Намери си хубав наблюдателен пост за служебния вход на черния небостъргач под паркирал автомобил. Ако дойдеше шофьорът, щеше да има достатъчно време да пропълзи под друга, защото цялата улица беше пълна с паркирали коли. Когато някой служител или служителка на сградата излизаше, той проверяваше лицата им в базата данни, която си беше направил. Няколко пъти трябваше да сменя колите. В десет вечерта бяха останали съвсем малко автомобили и се налагаше да прекрати наблюдението.

По това време вече почти никой не излизаше от сградата. Нито един от хората, които беше видял да си тръгват, не беше от охраната. Подобно на Кенин бяха затворени в сградата за времето на операциите му.