Клайв Къслър - Мираж

Беше прекалено късно, за да намерят такси, затова се върнаха пеша в наетия офис, който се издигаше над леговището на Кенин. Мак Ди Лоулес наблюдаваше тъмната тераса през мощния телеобектив. Майк Троно се беше проснал в съседната стая и спеше. Кабрило го остави там, уви се в един спален чувал и легна на пода. Само след минути вече спеше.

На следващата сутрин дъждът се беше усилил и според прогнозата за времето валежите щяха да продължат поне още ден. Мъжете останаха в офиса. Еди беше превърнат в момче за всичко, което трябваше да носи храната им. Продължаваха наблюдението на покривната градина, защото просто нямаше какво друго да правят. Всички бяха участвали и преди в подобно наблюдение, затова всеки от тях беше развил свой собствен начин за борба със скуката.

Трийсет часа след като се бяха вмъкнали в страната, Хуан и Еди отново бяха в микробуса. Сенг седеше зад волана, а Председателя се возеше в товарния отсек. Вече беше сложил коланите, готов за действие. Пластмасовият покрив беше изрязан и закрепен отново, така че можеше да го махне само с едно дръпване на въженце. Просто трябваше да изчака да наближат Кенин.

Еди намери къде да паркира близо до мястото, откъдето цяла вечер беше наблюдавал задния вход. Той трябваше да остане в буса, в случай че някой полицай поиска да го премести. Мак Ди беше по-надолу по улицата, готов за диверсията. Макс бе останал в офиса и по радиостанцията щеше да им каже, когато Кенин излезе да се порадва на слънцето след няколкото дъждовни дни.

Охранителите бяха свършили с утринното си претърсване и в девет го повториха, защото момичето искаше да излезе, за да поплува. Макс предаде тази информация на останалите, използвайки предварително уговорена поредица от сигнали с комутатора на техните уоки-токита. Тъй като нямаха представа за равнището на подслушване от правителството, бяха особено предпазливи.

Хуан чу две щраквания от радиостанцията си. Значи Кенин беше излязъл на терасата. Стомахът му се сви. Оставаха минути до тръгването му. Засили хватката си. Нямаше да отвори покрива, докато не чуе последния сигнал – онова единично щракване, за да не би някой зяпач от околните сгради да погледне надолу и заради подозрителния микробус с отворен покрив да звънне в полицията.

Трябваше да изчака, докато Кенин се настани до басейна. Един от пазачите щеше да стои до малкия павилион, който подслоняваше асансьора. Моментът за действие щеше да настъпи, когато Макс види охранителя пред асансьора да сменя честотите на станцията си, за да се свърже с охраната долу в пентхауса. Правеше го на всеки пет минути. Сигурно казваше едно простичко «всичко е наред». Щ ом го направи, Хуан разполагаше само с пет мину...

Единично щракване.

Кабрило дръпна въжето. Изрязаните панели на покрива се завъртяха надолу на пантите си. Вътрешността на товарния отсек бе залята със светлина. Бусът леко се заклати, когато Еди слезе от кабината и закрачи към другия автомобил, който беше спрян наблизо.

Надолу по улицата Мак Ди остави хартиената торба за покупки между два автомобила и после се сля с тълпата, която крачеше по тротоара. Както Кабрило знаеше, след забавяне от десет секунди съдържанието на торбата започна да изригва.

Бяха я напълнили с малки бомбички. Иронията беше, че бяха вкарали и тях контрабандно, защото не бяха сигурни в качеството на местното производство, и то в страната, която ги беше изобретила! Започна бърза канонада. Хората най-близко до поредицата малки експлозии разумно се опитаха да отстъпят, но другите зад тях напираха да видят какво става. В продължение на почти петстотин метра всички от двете страни на улицата се надигаха на пръсти, опитвайки се да зърнат мястото, откъдето се носеше пукотът.

Хората така и не видяха какво се появи от отворения покрив на микробуса.

Тази технология беше изобретена през 60-те години. Макс беше открил чертежите с техническата спецификация в интернет. Единственият проблем беше да намерят достатъчно чист водороден прекис за захранване на приспособлението.

Кабрило беше прекарал сутринта завързан с колани за реактивен комплект. Сега, когато вниманието на уличната тълпа беше отвлечено от несекващите експлозии на бомбичките, той натисна бутона, който предизвикваше химическата реакция между горивото и сребърния катализатор, за да се разшири в изотермичен процес, при който свръх горещ въздух започна да минава пред двете реактивни дюзи. Звукът беше като от пара, изскачаща от разхлабена връзка, но отработилите газове бяха невидими.