Клайв Къслър - Мираж

Въпреки това Кабрило намали разстоянието. Кенин носеше отворени отпред мокасини под ленените панталони и те шляпаха при всяка крачка. Хуан се приготви да се хвърли върху адмирала изотзад, когато руснакът изведнъж спря, обърна се и замахна за удара, който беше тренирал цял живот.

Хуан също спря и успя да се дръпне малко назад, но въпреки това пое най-силния удар, който някога е получавал. Кенин знаеше, че неговият противник ще падне, макар още да беше на крака. При удара си беше счупил китката, но това нямаше значение. Важното беше, че щеше да избяга. Не усети, че мъжът, който по някакъв начин беше пробил неговата охрана, вдигна пистолета толкова, колкото да отнесе с един изстрел връхчето на малкия му пръст до първата става.

Кенин притисна кървавата си ръка, когато тази нова и по-остра болка заглуши пулсирането на строшената китка. Кръв изпръска стената зад него, а отрязаната става падна в цветната леха вдясно от тях.

– Следващият ще е в сърцето ти – изръмжа Хуан. Все още беше замаян от удара, но бързо се възстановяваше. Махна с пистолета, за да покаже на Кенин, че иска да се върне при басейна.

Момичето се беше отдръпнало в плиткия край, държеше се за ръба и от него се виждаха само разширените му черни очи.

Кабрило подхвърли една от кърпите на руснака, за да я притисне към раната, и затвори лаптопа му. Прибра и двата мобилни телефона, които лежаха върху масата, където беше седял. Намери още един в плетената чанта на момичето. В него едва ли имаше полезна информация, затова с извинително свиване на раменете към собственичката му, го хвърли във водата.

– Да вървим – нареди после.

Двамата с Кенин стигнаха до асансьора. Като предпазна мярка да не бъде повален от газа, който преди това беше пуснал, Хуан извади чифт противогази от кесията си с оборудване и си сложи единия, а другия подхвърли на руснака.

Вратите на асансьора бяха отворени.

– Седни в ъгъла върху ръцете си. – Той не натисна бутона за трийсет и деветия етаж, докато Кенин не се разположи както трябва.

Хуан го остави да седи през по-голямата част от пътуването и го изправи едва когато кабината започна да спира. Издърпа го за ранената дясна ръка. От болка Кенин си пое въздух през зъбите.

С мелодичен звън вратите на асансьора се отвориха. Председателя огледа помещението над рамото на Кенин, докато автоматичният му пистолет беше забит в гръбнака му. Имаше трима охранители, облечени в еднакви униформи. Тези бяха втората отбранителна линия, а не първокласните пазачи на терасата. Двама бяха приведени над дъска за шах. Третият си беше вдигнал краката на бюрото и бе забил нос в някакво списание. Зад тях през прозорците с дебели стъкла се виждаха красивите очертания на града.

Този етаж трябва да е бил проветряван заедно с павилиона, защото тримата мъже в помещението бяха в съзнание. Хуан свали противогаза и излая на руски:

– Стани!

Тримата се обърнаха, видяха своя началник и решиха, че заповедта е негова. Скочиха на крака и с виновни лица се изпънаха мирно. Едва тогава Хуан се разкри. Единият глупашки посегна към пистолета в подмишечния кобур. Сега Кабрило не можеше да си позволи да рискува, затова заби два куршума в главата на прекалено ревностния охранител.

Останалите двама вдигнаха ръце и започнаха да се молят за живота си. Хуан ги накара да извадят оръжията си с два пръста и да ги плъзнат към него, а след това да се закопчаят към масата с пластмасовите белезници, които носеха на коланите си.

След това използва един чифт, за да върже ръцете на затворника си.

Но точно когато бутна Кенин към вратата, настана ад. Вратата беше отнесена и в помещението нахлуха китайци в униформи, които Еди беше видял във фоайето на небостъргача. Бяха въоръжени, но много лошо обучени, защото щом зърнаха пистолета на Хуан, започнаха да стрелят като луди. Прозорците зад Кабрило се пръснаха от безбройните куршуми и започнаха да падат на хиляди парченца към земята. Кенин отнесе бараж от изстрели, от които тялото му заподскача и беше запратено назад. Той залитна като пиян и се наклони в мига, в който Хуан се хвърли на пода. Кенин се претърколи през гърба на Кабрило и изхвръкна през зеещия френски прозорец. До улицата имаше четирийсет етажа и Хуан успя единствено да зърне лудостта в очите на адмирала, преди земното притегляне да го засмуче надолу.

На Юрий би се харесала иронията, че злият и жесток човек, който бе наредил да бъде арестуван, е умрял от ръцете на своите собствени неспособни охранители. Това не беше отмъщението, което Хуан си беше представял, но все пак вършеше работа.