Клайв Къслър - Мираж

Кабрило отвърна на стрелбата. Все още разполагаше с повече от двайсет патрона във FN 75 и отговори с огън, докато отстъпваше към асансьора. Натисна бутона на ръкохватката и смени пълнителя с нов. Този пълнител беше единственият резервен, с който разполагаше. Чу как куршумите започнаха да се забиват във външните врати на асансьора, който вече вървеше нагоре. Лаптопът беше улучен в единия ъгъл, но сякаш нищо важно не беше строшено.

Охранителите, които нахлуха, вероятно са били разположени на трийсет и деветия етаж пред останалите асансьори. Били са пушечното месо, в случай че някой се опита да нахлуе чрез останалите асансьори на небостъргача. Някой от тях в приемната сигурно беше подал сигнал за тревога, без Хуан да го забележи.

Той си сложи маската и се изкачи един етаж. Вратата се отвори към едно чисто практично пространство. Луксозният апартамент беше на горния етаж. Този район беше за охраната и прислугата. Малка маса беше опряна в стената срещу асансьора. Хуан я придърпа и я пъхна между вратите, за да не могат да се затворят и мъжете на долния етаж да го използват. Не можеха да се качат на това ниво по пожарната стълба, но щяха да сложат охрана, така че никой да не може да се спусне по нея. По същество Хуан се намираше в капан.

Ако той беше на мястото на Пьотър Кенин обаче, щеше да разполага с трети, таен изход от пентхауса. Започна трескаво да търси. В помещенията откри още неколцина охранители и прислужници, които бяха в безсъзнание. Най-накрая успя да намери тайния коридор за бягство, който Кенин явно бе наредил да бъде направен. Започваше от специално помещение с размерите на телефонна будка. Таванът беше отворен, така че се виждаше покривната градина над апартамента. Когато погледна надолу, Хуан не видя нищо, освен черна бездна.

Обаче точно пред него имаше брезентова тръба за бягство с вътрешна еластична облицовка, за да може да контролира скоростта на спускане. Хуан се вмъкна в тясната тръба и изпита усещането, че влиза в търбуха на кит. Заизвива се и затърчи надолу, притеснен, че не знае докъде стига тръбата. Най-накрая отдолу се видя светлина и той тупна в помещение, едната стена на което беше от прозорци.

Кенин беше помислил за всичко. На пода до вратата лежеше раница, която сигурно съдържаше важните неща, нужни за всяко бягство: лични карти, оръжия и пари. Ако руснакът разполагаше с време, докато бягаше от пентхауса си на последния етаж, би могъл да смени дрехите си с окачените в гардероба: делови костюм, ежедневни дрехи и униформи на портиер, доставчик и охранител.

Хуан се възползва и си смени ризата. Тази му беше малко голяма, но все пак вършеше работа. Свали всякакви тактически принадлежности, които още носеше. Панталоните му бяха малко изцапани, но не толкова, че да привлече внимание. Отиде до вратата и предпазливо я отвори. Отвън имаше най-обикновен коридор. Можеше да се намира в офис сграда във всеки град на планетата. Успокоително обикновен. По номера на вратата – 3208, можа да установи, че тръбата за бягство на Кенин го беше свалила почти десет етажа.

Съжаляваше, че трябва да остави пистолета, но от тук насетне трябваше с приказки, а не с бой да си пробие път навън.

Стиснал в ръка лаптопа на Кенин, излезе от офиса и остави вратата да щракне зад него. Закрачи по коридора и любезно кимна на единствения човек, когото срещна. Той отвърна на поздрава му, без да го изгледа подозрително. Мястото, където Кенин го беше ударил, още не беше почнало да посинява. След час щеше предателски да сияе във всички отсенки на синьо-черното.

Откри асансьорите и му се наложи да чака по-малко от трийсет секунди. Вътре имаше неколцина души. Хуан влезе, обърна се с лице към вратата като останалите и зачака. Чу се мелодичен звън и вратите се затвориха. След още няколко спирки вратите на асансьора се отвориха към фоайето. В първия момент всичко изглеждаше както обикновено. После видя охраната, струпана накуп в офиса си. Мъжете изглеждаха развълнувани и несигурни, докато слушаха някого по уоки-токито, вероятно един от другарите им на трийсет и деветия. Хуан отклони поглед. Нямаше нужда да привлича вниманието им. Отвън спря патрулка. Кабрило за малко да смени посоката, но това щеше да предизвика подозрения. Вероятно много хора се бяха обадили за някакъв тип, който се издига покрай небостъргач, и властите най-накрая бяха изпратили екип, за да провери за какво става дума. Влезе в голямата въртяща се врата и се озова срещу двете ченгета, които влизаха. След няколко крачки се озова навън, а те прекрачиха във фоайето. Кой знае какво щеше да стане, когато изяснят всичко.