Клайв Къслър - Мираж

Натисна комутатора на уоки-токито, за да сигнализира на Еди да дойде да го вземе. Секунди по-късно вторият им микробус се появи иззад ъгъла. Еди веднага схвана положението. Председателя беше сам, следователно нямаше нужда да спира до бордюра, за да качат своя затворник отзад. Намери място малко по-надолу по улицата и изчака Кабрило да притича до буса.

– Давай! – изстреля Хуан веднага щом седна и затвори вратата.

– Какво стана?

Еди беше оставил бутилка с минерална вода между двете седалки, щ ом я видя, Кабрило внезапно усети колко сухо и стегнато е гърлото му. Разви капачката и изгълта наведнъж поне половин литър.

– Ако искаш вярвай, но Кенин беше застрелян от собствената си охрана. Всичко вървеше по план. Вече бях неутрализирал хората пред частния чу асансьор, когато охранителите, на които бе възложено да пазят останалите асансьори, нахлуха, стреляйки във всички посоки.

– На руснаците това едва ли ще се хареса – отбеляза Еди.

– Когато разговарях с моя контакт в Кремъл и казах, че съм взел Кенин на мушка, останах с впечатлението, че те ще бъдат доволни от подобен резултат. Това ще им спести унижението да признаят какво е направил, да го изправят пред съда и да го разстрелят те самите. – Хуан потупа лаптопа. – Надявам се Мърф и Стоуни да успеят да извлекат нещо ценно от него, така че цялата операция да не е била за оня, що клати гората.

– Ако има нещо вътре, те ще го извлекат. – Няколко минути пътуваха в мълчание. – Как беше? – зададе Еди най-накрая въпроса, който го вълнуваше.

– Кое как беше?

– Хайде де, сигурно е било удивително.

– Удивително не е точната дума. Мислех си, че скачането с парашут е най-близко до летенето. Обаче не може да се сравнява с моето придвижване. Мисля, че ще помоля Макс за Коледа да ми построи още един реактивен комплект.

До мръкване обикаляха из околността и едва когато се спусна нощта, поеха към бившия завод за цимент. Еди, Мак Ди и Майк бяха влезли легално в страната и на следващата сутрин щяха да се качат на самолета, запазвайки по такъв начин легендите си, защото можеше отново да им дотрябват. Този път Хуан се беше вмъкнал нелегално в Китай, затова се налагаше да го напусне по същия начин. Еди му прави компания, докато «Дискавъри» не изплува от водата пред кея. Кабрило скочи върху палубата на миниподводницата и зачака люкът да се отвори. Хенли лично управляваше лодката.

– Как беше полетът?

– Както се казва в стария лаф: да изпиташ възможно най-голямото удоволствие, без да се събличаш – отговори Хуан. – Разбира се, трябва да се добави «във въздуха».

През целия път обратно до «Орегон» двамата мъже се шегуваха, доволни от усещането, че мисията им е била успешна. Това беше особено важно за Кабрило. Той смяташе малцина за приятели, но Юрий Бородин беше сред тях. Сега беше отмъстил за своя приятел. Душата на Юрий можеше да почива в мир.

В момента Корпорацията нямаше задача и ако Мърф и Стоун успееха да разшифроват съдържанието в лаптопа, щяха да ударят джакпота от американското правителство, а освен това трябваше да получат последното плащане и за акцията с Контейнера. Кабрило си помисли, че може би трябва да завърже «Орегон» някъде и да даде на хората си заслужена почивка.

Обаче съдбата отново се готвеше за намеса. Вместо да заминат на почивка, «Орегон» и неговият екипаж скоро щяха да се борят за своя живот.

Макс Хенли беше роден прагматик. Той много хареса идеята на Кабрило да пристанат някъде и да пуснат целия екипаж в отпуска. Освен това знаеше откъде могат да се сдобият със заместител на миниподводницата «Номад 1000» и стигна до извода, че мястото, на което бяха, не е по-лошо от всяко друго, където да пуснат екипажа в отпуск.

В момента преговаряше с тайвански университет, който случайно притежаваше «Номад», но вече не се нуждаеше от нея. Някога университетът бил център за обучение в търговски риболов, а подводницата му била подарена. Разбира се, Макс винаги можеше да купи чисто нов плавателен съд от производителя, но гледаше да не похарчи излишно и цент, да не говорим за няколко милиона долара.

Той отлетя с хеликоптера за Тайпе, за да преговаря с университетските служители. Прик ритието му беше, че преговаря от името на начеваща петролна компания – клон от индустрията, който купуваше лъвския дял от производството на подводници в САЩ като «Номад» и «Дискавъри». «Орегон» щеше да мине за товарния кораб, който е наел за превоз на подводницата до петролните платформи в Мексиканския залив.