Клайв Къслър - Мираж

След това тресна слушалката. Изражението на Джулия беше загрижено.

– Работят по-добре, когато ме мислят за луд, който има неразумни искания.

– А, значи си разиграл сценка?

– Донякъде – кимна Хуан. – Нуждаем се бързо от отговорите.

– Не разбирам – учуди се тя искрено, – защо е това бързане?

– Нали си чувала за конфликта между Китай и Япония заради няколко острова?

– Да. Карат се за суверенитет и газови залежи, които бяха наскоро открити, нали?

– Не мисля, че става дума за скорошно откритие. Китай е знаел от доста време. Помня, че когато спасявах Юрий, той се заинтересува от последните новини. Пуснах няколко плоски шеги, но му разказах, че гражданската война в Судан затихва.

– И?

– Китай беше голям застъпник на тази война, защото получава голяма част от петрола си оттам. Престана да финансира войната, защото осъзна, че няма да има нужда да внася изкопаеми горива от Африка, след като има огромни залежи пред неговите брегове.

– Но японците... – продължи мисълта му Джулия.

– Няма да могат да направят нищо без нашата помощ. И какво правим ние в подобно положение, когато две военноморски сили си сплитат рогата?

– Питай Макс или Еди. Те са експерти по военните въпроси.

– Хайде, Хъкс, всеки знае какво правим.

– Изпращаме самолетоносач.

– Точно така. Проекция на сила в чист вид. И не само самолетоносач. Това е цяла бойна група с няколко разрушителя, фрегата, крайцери и две подводници. Всички тези кораби действат като щит, за да опазят безопасността на самолетоносача. Системата е толкова балансирана, че се смята за непробиваема при атака. През добрите стари дни на Студената война руснаците бяха изчислили, че ще са им нужни поне сто крилати ракети, за да унищожат един самолетоносач.

– Добре – съгласи се Джулия, – идва нашата бойна група, двете страни клякат и кризата е избегната.

– Докторе, я помисли малко.

Ужасяващата мисъл, която гризеше Хуан вече толкова часове, хрумна и на нея.

– Там има друг невидим кораб?

– Точно така. Корабът е замислен преди разпадането на Съветския съюз като средство за противопоставяне на нашите самолетоносачи. На руснаците повече не им трябва подобно оръжие, но на процъфтяващ и все по-враждебен Китай ще бъде много приятно да унищожи ядрен самолетоносач, и то по такъв начин, че никой да не може да го обвини в каквото и да било.

– Дали ще посмеят?

– Това се пече от години – въздъхна Хуан. – Всички тези хакерски атаки срещу нашите компютърни системи и индустриалният шпионаж. Ние сме поне от десетилетие в студена война с китайците. Сега, когато енергийната им независимост е на ръка разстояние, те ще направят всичко възможно да се сдобият с нея. – Хрумна му още нещо. – Потапянето на «Шакир» е било демонстрация пред китайските клиенти на Кенин. Вероятно са наблюдавали ставащото от втория кораб, който успя да ни избяга. Кенин е избрал яхтата на Дула, за да ми го върне, и се обзалагам, че е успял да измъкне от разните враждебни на емира фракции някой и друг динар.

– И какво ще правим?

– Ще алармирам Лангстън, но без нещо конкретно. Например, ако намерим в компютъра на Кенин фактура с продажна цена, той не можа да направи много.

– О, значи ваканцията ни ще иде по дяволите още преди да е започнала?

Хуан само я изгледа. После се обади в командния център и нареди на дежурния да открие най-близката бойна група. Ако е била изпратена в района, пожела да знае нейния курс, защото китайците щяха да разположат смъртоносния си невидим кораб точно по него. След десет минути с облекчение научи, че «Джони Реб», както гласеше прякорът на «Джон К. Стенис», току-що е напуснал Хонолулу на път за военноморската база в Йокосука, Япония. Разполагаха с няколко дни толеранс дори ако президентът решеше да му нареди незабавно да поеме курс към спорната зона.

Имаше и други неща, за които трябваше да се погрижи. Кабрило благодари на Джулия и се върна в кабинета си, който беше до каютата му. Вдигна Макс в неговата хотелска стая в Тайпе, за да му съобщи промяната в плановете и да се уговорят да посрещне «Орегон» утре на кея в квартал «Бали». Вече бяха запазили котвено място за двете седмици планирана отпуска за цялата Корпорация. Кабрило се обади на пристанищните власти, за да ги информира, че ще го използват само няколко часа.

Глобата за промяната беше солена, а Хуан не беше съвсем сигурен дали е на прав път. Благодарение на това, че се намираха на Международната датна граница, сега във Вашингтон беше още един часът следобед вчера. Той набра телефона на Лангстън Овърхолт.