Клайв Къслър - Мираж

След като му обясни положението, Кабрило попита своя стар ментор и заслужил шпионин на ЦРУ какво би препоръчал.

– Хуан, това не е разузнавателна информация, въз основа на която може да се действа – каза осемдесетгодишният. – Предположения и предчувствия. Когато идват от теб, обикновено са достатъчни, за да говоря със секретаря по отбраната. Но в случая се нуждая от нещо повече.

– Като доказателства от лаптопа на Кенин?

– Това само ще покаже, че е продал подобно оръжие на Народната република. Ако не разполага с техните бойни планове, не мисля, че можем да направим нещо. Разбира се, аз ще изпратя паметна бележка и на бойната група може да се съобщи за възможна заплаха, но без да се дават подробности. Обаче трябва да знаеш, че ако са изпратени да се намесят в цялата тази бъркотия около островите Сенкаку Дяою, те вече ще са в пълна бойна готовност. Твоето предупреждение нищо няма да промени.

Кабрило беше очаквал подобен отговор. Точно това беше проблемът с Вашингтон. Бюрократичната машина работеше със скоростта на подвижен глетчер. Системата не беше конструирана за бързо, извън обичайните рамки мислене. Обаче новините не бяха изцяло лоши. Лангстън продължи:

– Ще разговарям с Греъм от отдел «Китай», за да видя какво са дочули. Съзнаваме, че Китай е готов да стигне много по-далеч, отколкото при другите спорни острови, като например спора им за островите Спартли. Япония също не иска да отстъпи – затова изпратихме «Джон Стенис».

– А, смятах, че самолетоносачът вече е базиран в Япония? – възкликна Хуан.

– Да, но «Джордж Вашингтон». Преди седмица на борда му избухна пожар. Един моряк загина и казаха, че съдът не е готов за морско дежурство.

Докато обясняваше това, тонът на Овърхолт беше малко странен и Кабрило заподозря, че знае каква е причината. Лангстън беше ветеран от Втората световна война. Навремето корабите се връщаха на бойното поле само дни след удари от камикадзета. Днес щеше да отнеме месеци, докато морски инспектори, експерти, представители на военната прокуратура обявят кораба годен за морска служба.

– Следим развитието на събитията – каза Овърхолт. – Вие къде ще бъдете?

Кабрило даваше вахта в командния център, когато Марк Мърфи му се обади с предложението да се срещнат в заседателната зала на «Орегон». Хуан погледна към главния екран на стената, за да провери колко е часът. Неговите шантави генийчета бяха надхвърлили определения от него срок само с три часа.

Вече бяха пристанали в новото пристанище на Тайпе, сгушени като грозното пате между два красиви бели лебеда под формата на круизни кораби, които стоварваха пътниците си за еднодневна обиколка на забележителностите в тайванската столица. Камионът на фирмата, която ги снабдяваше с провизии, вече беше на кея. И само час след пристигането им кафезите с бързоразвалящи се и трайни храни вече бяха качени на борда.

Хуан кимна на щурмана, че сега той поема вахтата, и тръгна към съвещателната зала. Мърф и Стоуни имаха вид на хора, които не са спали, откакто Линк им беше върнал лаптопа. Очите на двамата бяха зачервени и подпухнали. Обаче по лицата им грееха доволни усмивки.

– Като съдя по физиономиите ви, носите ми добри новини, нали? – попита Хуан и седна на масата.

– О, да – отговори Марк. – Току-що прочистихме и последната сметка на Кенин. Имаше общо петдесет милиона в различни банки по света: Кайманите, Дубай, Люксембург. И много други.

– Прекрасно – кимна Хуан. – Някаква информация за втори невидим кораб? Построили ли са втори?

– Да – потвърди Ерик Стоун. – Китай е платил двайсет милиона за него и освен това плаща луксозното убежище на Кенин в Шанхай.

Обикновено Кабрило се радваше, когато излезе прав за нещо. Не и днес. Новината го накара да потръпне, защото това означаваше, че вероятно Китай е достатъчно окуражен, за да използва оръжието срещу американска цел.

– Построени са през 1989 година – добави Стоун. – Първоначално руснаците са имали намерение да подготвят по един за всяка наша бойна група. Обаче след построяването на два кораба се отказали от проекта. Консервирали ги в корабостроителницата и забравили за тях. Кенин ги намерил преди две години, подновил ги и монтирал някои подобрения, открити на миночистача на Тесла. Знаел е, че китайците са най-вероятните му клиенти и започнал да ги ухажва, което продължило с месеци. Когато в пресата се появило съобщение за газовото находище, те се съгласили да сключат сделката.