Клайв Къслър - Мираж

Хали се съгласи. Той потрака още малко на клавиатурата и обяви:

– Има нещо още по-странно. Когато за последен път сме минали по квадранта, точно на същото място е имало обект.

По случайност Джордж Адаме се оказа на вахта и управляваше безпилотниците, които използваха за въздушно наблюдение.

– Не си правете труда да ме питате, но ще ми отнеме малко време. Вече имам безпилотник във въздуха, но е на петдесет мили в обратната посока.

Хуан се разбърза. Сега не беше време за чакане. Тук ставаше нещо и той трябваше да знае какво.

– Виж сега, Гомес. Остави го да падне и вдигни другия.

– Сигурен ли си?

– Ще го платя от моя дял.

Адаме изпълни заповедта. Заби безпилотника като камикадзе във водата и вдигна другия безпилотник от палубата във въздуха. Въпреки това минаха почти трийсет минути, докато големият метър и двайсет самолет стигне до обекта. Хуан не беше променил модела на търсене на «Орегон», само намали скоростта, за да не изгубят от радара обекта. На двайсет мили от чуждия кораб Гомес спусна безпилотника от удобната височина на полета сто и петдесет метра на шест, плъзгайки го над вълните.

В такъв момент неговият опит и инстинкти на пилот си казваха думата. Трябваше да остане под радара на обекта, изгубен в акустичното бъбрене на неспирния поход на вълните. Нямаше по-добър пилот от Адаме, затова никой на тайнствения кораб не разбра, че е наблюдаван. Камерата на безпилотника показваше океана сякаш на сантиметри от колесника му, а напред залязващото слънце се виждаше като бледожълто сияние на хоризонта.

– Ето го! – извика Хуан, който първи забеляза ъгловатия силует, дрейфуващ на линията, която разделяше водата от небето.

Адаме, който с отличното си зрение вече го беше видял, леко промени курса на безпилотника, за да го пресрещне.

Само след няколко минути оглеждане радостта се превърна в разочарование. Това не беше невидимият кораб. Този имаше дължина почти триста метра и форма на кутия. Едва в долната част на разширяващите се по средата бордове близо до товарната линия личаха някакви опити за добиване на обтекаемост. Близо до носа се издигаше мостик с формата на кутийка за лекарства, който донякъде нарушаваше монотонността на плоската горна палуба. Двата димохода с формата на притъпени перки се издигаха почти залепени един за друг над надстройката близо до кърмата. Близо до мидела на кораба имаше голяма врата от гаражен тип и друга близо до плоската кърмова греда. Целият съд беше боядисан в матово зелено.

Хуан веднага разпозна класа на кораба. Това беше автоферибот, нещо подобно на многоетажен паркинг, който можеше да превози едномесечната продукция на някой автомобилен завод и да го закара във всяка точка на света. По тези места те се срещаха често, защото Китай и Япония бяха големи износители на коли. Защо плаваше толкова бавно, беше необичайно, но не и днес.

Кадрите изведнъж прекъснаха. Гомес изруга. Хуан знаеше какво се беше случило: безпилотникът летеше толкова ниско, че някоя по-висока вълна го беше запратила във водата. Това бяха опасностите при полет ниско над повърхността.

– Ето, приятели мои – каза Адаме, – използваме безпилотници, за да не трябва аз да си рискувам главата при разузнаване с хеликоптера.

– В това няма нищо рутинно – прекъсна го Хуан и скочи от креслото си. – Я върни последните няколко секунди от записа.

Главният пилот му пусна последните двайсет секунди. Не забеляза нищо необикновено, но зад него Кабрило махна с ръка да му пусне записа за трети път. После за четвърти. Накрая, при петото гледане, секунди преди вълната да свали безпилотника, Хуан извика:

– Спри! – Той започна да оглежда кадъра. След това нареди: – Бавно напред. – Кадърът стана неравен, докато лентата вървеше. – Спри! Какво виждаш?

Адам видя големия автовоз от ъгъл деветдесет градуса бавно да изпълва лещата на камерата. Зад кърмата почти нямаше килватер, а около носа не се виждаше пенеща се вода от вълнореза. Това означаваше, че се движи бавно, което те вече знаеха. Адаме отново не можа да разбере какво е предизвикало такъв интерес у Председателя. Изглежда и останалите вахтени не бяха видели нищо, защото никой не се обади.

Сякаш усетил общото объркване, Хуан побърза да каже:

– Погледнете на метър и половина от товарната му линия. Друг, освен мен вижда ли бледата бяла линия? – Вахтените нададоха положителни възгласи.

– Някакви идеи какво е това?

На този въпрос никой не можа да отговори. Най-накрая Гомес се сети и разбра онова, което Председателя беше схванал веднага. Затова скочи от мястото си и хукна.