Клайв Къслър - Мираж

– Докато се приготвиш, ще съм загрял турбината на хеликоптера.

– Хора, това не е автовоз, а плаващ сух док. Бялата линия е от солта, залепила се за корпуса, когато последния път е бил натоварен. – Той натисна бутона на корабния интерком.

– Говори Кабрило. Всички по бойните си постове. Открихме морската база, от която китайският невидим кораб ще действа. Линк, Еди и Мак Ди с пълно бойно оборудване да се явяват на хеликоптерната площадка. Черни бойни униформи. – Той издаде още няколко заповеди, след което излезе от командния център. Макс вече беше на път, за да заеме мястото му като капитан на кораба.

Хуан се втурна на бегом към каютата си, като викаше на членовете на екипажа да му правят път. Всички следи от силното му изтощение бяха изчезнали. Смени си протезата с тази, която наричаше «бойния ми крак». Той беше същинско съкровище от тайници. Имаше вграден пистолет калибър.44 с един патрон, който изстрелваше от петата, и място, където да скрие пистолет «Кел-Тек» калибър.380, малко количество експлозиви и швейцарски армейски нож. След това облече черната бойна униформа, изработена от огнеупорна материя, и обу черни бойни обувки. Личното си оръжие съхраняваше в сейф, който преди години беше стоял в гара по отдавна неработещата Югозападна железопътна линия. Завъртя циферблатите, за да го отвори. Не обърна внимание на пачките с различни валути и златни рандове, които държеше за непредвидени случаи. Обикновено държаха и диаманти, но напоследък цената им се беше вдигнала, затова ги обърнаха в пари.

Долната част на сейфа приличаше на оръжеен магазин. Облече си бойна жилетка и пъхна в кобура нов FN-57. Закачи на халките шумова граната и една със сълзотворен газ. Основното му оръжие за тази операция щеше да бъде «Крие Армс Супер V». Това беше най-компактният автомат, който някога е правен, и приличаше на нещо, излязло от научнофантастичен роман с късата си и дебела предна ръкохватка и скелетоподобен приклад. Революционната конструкция му позволяваше да използва големия калибър.45 АСР – патрон, разработен от известния Джон Браунинг. С този автомат стрелецът няма проблем да контролира трудния за стрелба калибър благодарение на използването на асиметричен откат. Обикновено суперпетицата се захранваше със стандартен пълнител от «Глок» за тринайсет патрона, но Хуан го беше оборудвал с удължител и сега побираше трийсет. В съответните джобове напъха запасни пълнители.

Ако мисията беше по-продължителна, щеше да вземе оръжия от същия калибър, в случай че му дотрябват още патрони за автомата. Но тази се очертаваше да бъде кратка и мръсна ликвидация, а не продължителна престрелка. Бойната жилетка вече беше оборудвана с нож за хвърляне, гарота, аптечка и преносима радиостанция, така че му оставаше само да вземе черната балаклава и беше готов за тръгване.

Отвори рязко вратата на каютата си и едва не събори Морис на палубата. Трябваше да подхване възрастния англичанин, за да не изтърве сребърния поднос.

– Пр омъкваш се тихо като котка – смъмри го Хуан.

– Съжалявам, капитане, точно се готвех да почукам. Нося ти нещо питателно.

Хуан точно се готвеше да му каже, че не иска, но изведнъж усети колко е изгладнял.

– Нямам много време.

– Вземи го и върви – отговори Морис и вдигна сребърния купол. Под него лежеше вдигащо пара бурито [21] Мексикански специалитет: питка (тортила), пълнена с месо, боб и сирене. – Б.пр – храна, която удобно можеш да ядеш, докато ходиш. – Кълцано говеждо и свинско и много малко ЧИЛИ.

Хуан пъхна бутилката с енергийна напитка в джоба си. После закрачи бързо, подхвърляйки през рамо, преди да отхапе огромно парче:

– Ти си добър човек, независимо какво казват по твой адрес.

– Всъщност казват, че съм велик – подвикна подире му Морис.

«Орегон» вече беше убил достатъчно скоростта, за да може да излетят с хеликоптера. Гомес седеше на пилотското място, когато Хуан излезе на кърмовия дек и закрачи към последния люк, от който излизаше подемникът – подвижната хеликоптерна площадка на кораба. Турбината вече виеше, затова Хуан не чу как Мак Ди изтича след него, за да го потупа по рамото. През плексигласа на кокпита видя, че Еди и Линк вече си бяха сложили коланите. Лоулес му се усмихна широко, разкривайки всички зъби. Около врата му висеше едно внушаващо респект «Узи» – оръжие с много малко промени след появата му през 1950 година.

Хуан му кимна в отговор.

Мак Ди седна на последната седалка, а Кабрило се настани на мястото до Гомес. Хеликоптерът се заклати като лошо нивелирана пералня, щом винтовете започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо. Когато двете врати бяха затворени, шумът донякъде затихна. Хуан си сложи слушалките, а Адаме махна на човек от палубната команда да отстрани клиновете под гумите, които пречеха на машината да се хлъзне във водата при по-силно вълнение. Накрая техният «Хюджис», модел MD 520 N, се издигна в небето.