Клайв Къслър - Мираж

Притежаваше отлично чувство за пространственост и веднага разбра, че далечната светлинка от предната част на трюма беше значително по-близо, отколкото би трябвало, като се имат предвид тристате метра дължина на кораба. Помещението беше вградено във фалшива стена. «Орегон» имаше същата конструкция. Кабрило се втурна напред, намалявайки разстоянието, лавирайки между колите, след като откъсна огледалото на една от по-ръждясалите. Шумът предупреди стрелеца. Той бърникаше нещо по задната стена на килера. Завъртя се на пети и вдигна пистолета.

Кабрило вече беше вдигнал и опрял приклада на «Супер V» на рамото си и го преряза с едно натискане на спусъка, запращайки по него половин дузина.45-калиброви куршуми.

– Еди, чуваш ли ме? – попита Хуан. Безопасността по време на операция изискваше да не отделя очи от тялото, но той беше сигурен, че китаецът е мъртъв.

– Слушам.

– Моряците обезвредени ли са?

– Тези от мостика и каютите на екипажа. Още не сме прочистили машинното отделение и товарните отседи.

– Зарежи това. Слез в кърмовата част на трета палуба. Мисля, че уцелих джакпота.

Хуан се промъкна до падналия мъж и се увери, че е мъртъв. Пусна автомата да увисне на ремъка с цевта надолу и издърпа трупа настрана, за да не пречи. Не можа да открие механизма, който да отвори вратата към тайната част от кораба, затова си послужи с плочка пластичен експлозив.

– Идваме – обяви Ерик по радиото, когато с Мак Ди наближиха мястото, където се намираше Кабрило.

– Някакви проблеми?

– Нищо, което да не може да се уреди с приклада на старото «Узи» – пошегува се Мак Ди. – Иначе какво става? Вместо тях ще прочистим палубата?

– Гледай и се учи. – Кабрило ги изблъска назад от фалшивия килер и включи електронния детонатор. Взривът беше атака срещу сетивата – шумен и разтърсващ, и дълго еча между редиците автомобили. Беше избил дупка в задната стена на помещението. Кърмовата секция на кораба беше дълга петдесет метра и представляваше пещероподобно открито пространство, осеяно с метални пътеки и стълби. Долу водата се плискаше леко срещу чифт кейове, които се издигаха почти на шест метра височина. Между доковете се показваше рама, направена от греди, която щеше да поеме невидимия кораб, когато отново заеме мястото си и корабът майка напълни баластните цистерни, за да го уравновеси.

За разочарование на Хуан рамата беше празна. Невидимият кораб беше навън и преследваше «Стенис».

В горната част на кея имаше малко помещение, където вероятно се намираше пултът за управление. Голямото стъкло на едната му стена гледаше към сухия док. Тримата мъже се затичаха по пътеката и след това надолу по стълбите. Вратата на помещението нямаше ключалка. Мак Ди кимна на Хуан, който я отвори. Щом малко се открехна, Лоулес хвърли вътре шумова граната, а Хуан тресна вратата, за да ограничи взрива.

Гранатата избухна и от взривната вълна голямото стъкло се огъна, но не се счупи. Кабрило отвори отново вратата. Двама китайци в работни комбинезони залитаха наоколо. Бяха замаяни и объркани от взрива. Хуан се зае с единия, а Мак Ди с втория. Веднага щом ги повалиха, Еди им сложи белезници.

Кабрило заоглежда контролния пулт и накрая седна на стола пред онова, което приличаше на пулт за управление. Всички надписи бяха на кирилица. Помещението беше боядисано в скучното зелено, по което в съветската армия толкова си падаха. Компютрите бяха по-късно допълнение. Марк Мърфи се беше срещнал с Председателя малко преди да излезе на палубата, и му беше дал стандартна на вид флашка.

– Едно от най-добрите ми творения – обясни той. – Вкарай го в слота за флашки и тя ще свърши останалото. Кръстил съм я «Прахосмукачката», защото ще засмуче всичко, което има на твърдия диск.

Кабрило пъхна флашката в слота и миг по-късно «задрямалият» компютър се събуди за живот. После нямаше много за гледане. Марк беше казал, че след като програмата изсмуче каквото има за прехвърляне, на иначе празния екран ще се появи мигащ курсор.

Щеше му се да може да използват баластните цистерни, за да потопят кораба, но вероятно имаше и механично обезопасяване, което да предотврати подобна «грешка». По-добре да разположат взривове, за да го потопят. Докато чакаше програмата да си свърши работата с компютъра, раздели останалия С-4, който носеше, между Еди и Мак Ди, за да изпълнят възложената им задача.

– Линк, чуваш ли ме?

– Да.

– Събери нашите затворници и се погрижи да се качат на спасителна лодка.