Клайв Къслър: Мираж

– Слушам.

– Не я спускайте още, защото имам още двама тук долу.

– Намерихте ли невидимия кораб?

– Не, но това определено е неговата база. – В този момент на екрана започна да премигва курсорът, точно както Марк го беше програмирал. Хуан извади флашката и я изгледа. – Може би сме успели да надникнем в тайните му.

Десет минути по-късно екипажът беше изстрелян от борда в своята затворена спасителна лодка. Еди беше намерил още двама души в двигателния отсек. Единият искал да потъне с кораба си и глуповато се опитал да избие оръжието от ръцете на Сенг. Зарядите бяха поставени и Еомес Адаме беше отпуснал леко хеликоптера върху палубата. Макар летателният апарат да тежеше по-малко от тон, имаше толкова малка стъпка, че оказваше голям натиск навсякъде, където кацаше. Като го държи донякъде във въздуха, намаляваше опасността да строши някоя метална плоча и да пропадне палубата и с нея машината.

Мъжете се качиха на хеликоптера и Адаме, който сега носеше очила за нощно виждане, защото вече се беше стъмнило напълно, вдигна машината от мястото. Позволиха на Линк да си направи кефа, защото му се беше паднала най-досадната част от операцията. Той натисна бутона на детонатора.

Взривовете не бяха особено силни – все едно някой бе спукал балонче от дъвка, и човек можеше да си помисли, че нещо толкова малко няма да окаже въздействие на толкова голям кораб. Обаче Еди беше майстор в разрушаването, а Мак Ди се оказа жаден за познания ученик. Подпомагаше ги фактът, че Кабрило беше пуснал големите дизелови двигатели на кораба на максимални обороти. Инерцията напред вкарваше вода в кораба през стратегическите пробойни, които Сенг и Лоулес бяха пробили в корпуса. С нарастването на скоростта количеството нахлуваща вода също се увеличаваше. Това щеше да продължи, докато водата залее двигателите, но дори и след това набраната инерция щеше да вкарва още вода.

След час автофериботът щеше да се гмурне под повърхността.

Под летателния си костюм Слайдър носеше тениска с изображение на F-18. Под него имаше надпис: «От 0 до 60 за 7 сек.». Двата турбовитлови двигателя зад гърба му бяха на максимален форсаж, той отдаде чест на катапултния сержант и изпита на гърба си ускорението. Вторият катапулт на «Джони Реб» засили него и неговия FA-18 «Сюпър Хорнет» по пистата и през носа. Лъскавият самолет се движеше със сто шейсет и пет мили в час, когато палубата под него изчезна и извитите му назад криле създадоха достатъчно подемна сила, за да може да лети.

Капитан Майк Дейвис от Корпуса на морската пехота на САЩ, позивна «Слайдър», извика «опа», когато беше катапултиран от самолетоносача и самолетът се преобрази от малко безпомощно птиче, което се нуждае от грижите на палубната команда, в смъртоносен хищник, който властва в небесата. Той вдигна носа на самолета и се понесе с рев срещу зората. След минути вече беше набрал шест хиляди метра височина и се бе отдалечил на петдесет мили от «Стенис». Той и следващият, който щеше да бъде изстрелян след него, даваха бойно дежурство над цялата бойна група.

За да стигнат по-бързо до Източнокитайско море, групата беше принудена да изостави по-бавния снабдителен кораб, обаче крайцерите, разрушителите и фрегатата бяха по местата си и пазеха «Джони Реб» от нападение по всички фронтове. Под водата се криеше двойка подводници от клас «Лос Анджелис», които нямаха проблем да поддържат трескавата скорост на самолетоносача. Групата беше все още на триста мили от островите Сенкаку, така че Слайдър не очакваше по време на патрулирането им да се случи нещо. Надяваше се, че когато наближат, патрулите ще станат по-интересни.

Засега на екрана на радара му нямаше самолети, които не издават съюзническите сигнали за идентификация. Знаеше, че един от самолетите във въздуха, освен техните е E-2D «Хоукай» АУАКС, на гърба на чийто фюзелаж се издигаше огромният купол на радара, което го правеше да прилича на костенурка. С негова помощ даващите боен патрул получаваха значително предимство в обсега в сравнение с всеки друг самолет в небесата. Той щеше да види наближаващия китайски боен самолет само малко след като напусне материка.

– Стингър 11, край.

Беше обаждане от командването на операциите. По време на тази мисия като водач той щеше да бъде Стингър 11, а неговият придружител – Стингър 12.

– 11-и слуша, край.

– 11-и, за информация: 12-и има забавяне.

– Разбрано.

Забавянето вероятно се дължеше на проблем с катапулта. Трябваше или да го оправят набързо, или да закачат Стингър 12 за другия катапулт. Каквото и да решат, Слайдър нямаше нищо против да се рее сам из небесата.