Клайв Къслър: Мираж

– След колко време ще е тук?

– Около три минути. Шефовете са му разрешили да пусне змейовете. Движи се с близо хиляда възела!

Идващият към тях F-18 трябваше да се спусне под облаците, за да може да ги огледа, което означаваше и че трябва да намали скоростта. Това им осигуряваше още две минути. «Орегон» плаваше с много малко над четирийсет възела. Това само по себе си беше необикновено. Обаче подобна скорост от старо ръждясало корито като него щеше да породи още повече въпроси. Можеше да блъфира, защото разрушителите се интересуваха само от радарния образ. Щом пилотът ги види, всичко щеше да излезе наяве. Хуан трябваше да намали, но същевременно и да плава колкото може по-бързо, за да догони невидимия кораб.

– То може да варира – подметна Мърфи.

– Кое? – попита Хуан раздразнено. Сега не трябваше да го разсейват.

– Магнитното поле. Може да има обсег петнайсет мили, но при него корабът е почти невидим. Обаче отклоняващите сили, каквито изпитахме, след като спасихме Линда, са пренебрежимо малки.

– Корабът въоръжен ли е?

– Доколкото мога да кажа – не. Но тук има планини от информация, а ние още ровичкаме в подножието.

Кабрило не смяташе, че е въоръжен. Оръжието беше магнитното поле и за да работи резултатно, трябваше да го приближат към целта.

– Ровичкаме в подножие от данни? – нацупи се Макс. – Не те бива да измисляш сравнения.

Кабрило точно се готвеше да отговори, когато женският глас отново изпълни командния център:

– Неидентифициран плавателен съд. Говори корабът на Съединените щати, ракетен разрушител «Рос». Намирате се в забранена военна територия. Веднага обърнете, иначе ще бъдем принудени да предприемем мерки, за да ви принудим. Разбрахте ли?

Хуан знаеше, че по същество това е блъф. Намираха се достатъчно далеч от самолетоносача, макар че «Рос» можеше да защитава както мястото на катастрофата, така и «Стенис». Каквато и да беше истината, бяха още далеч от прилагането на насилие.

– Председателю – извика Линда, – току-що изстреляха още два самолета и те поемат курс към нас.

Военният флот реагираше много по-агресивно, отколкото беше очаквал. Нямаше съмнение, че тези два самолета са въоръжени с противокорабни ракети, най-вероятно «Харпун». Той включи микрофона си.

– Ракетен разрушител «Рос», говори капитан Хуан Родригес Кабрило на «Орегон». Моля, повторете.

Кабрило не знаеше какво да прави. Съмняваше се, че с приказки ще успее да ги накара да ги оставят да минат, но и не мислеше, че ако каже истината, ще се случи нещо различно.

– Влизате в забранена военна зона. Трябва да се отклоните най-малко деветдесет градуса от сегашния си курс.

– Този F-18 ще бъде тук след осемнайсет секунди – съобщи му Линда.

Имаха да плават още мили, преди да стигнат до мястото, където смяташе, че невидимият кораб ще чака в засада. Внезапно му хрумна, че корабът се е маскирал преждевременно, защото китайците знаят, че по това време минава американският шпионски сателит. Новото поколение сателити няма проблем да наднича и през гъсти облаци, каквито бяха тези в момента над главите им. Китайците са знаели, че ще бъдат открити, и затова е трябвало да се маскират.

– Прихванати сме от радар! – извика Марк Мърфи.

– На «Рос»?

– Не, от първия изтребител.

Хуан изруга. Беше разчитал на американската неохота да стрелят първи и чак после да задават въпроси. Прицелването не беше блъф, защото цивилен кораб не би могъл да го открие. Или смятаха, че «Орегон» е китайски военен кораб, или не им пукаше дали ще потопят цивилен.

Камерата на мачтата улови една точка, изскочила от облачното небе, която прерасна в източените форми на изтребителя. Той се движеше със скорост, малко по-малка от тази на звука, и ревът на двигателите му обгърна кораба няколко секунди по-рано, преди самолетът да прелети над мостика толкова ниско, че дори в командния център усетиха преминаването му.

– Говори «Вайпър 7». Не е боен кораб, а някакво старо ръждясало търговско корито – разкодира в реално време бордовият компютър на «Орегон» доклада на пилота.

– Радарът ни показва, че плава с четирийсет възела! – възрази ръководителят на въздушното движение.

– Не бърка. Зад кърмата има огромен килватер, а край носа водата се пени на поне два метра височина.

– «Орегон», говори ракетен разрушител «Рос». Веднага се подчинете. Това е последно предупреждение.

– Линда, на какво разстояние са останалите самолети?

– Пет минути.