Клайв Къслър: Мираж

– Председателю, нямам мишена – обади се Марк.

– След минутка ще имаш. – Хуан изучаваше екрана, отбелязвайки точното място, където Линда беше видяла «Вайпър 7» да изчезва.

– Осъзнаваш ли, че се намираме между пословичните чук и наковалня? – подхвърли Макс.

– И по-лошо ще стане. Възнамерявам да ударя чука.

– Миналия път не мина много добре – напомни му Хенли.

Кабрило натисна бутона на интеркома.

– Екипаж, говори Председателя. Пригответе се за удар. – След това погледна към най-добрия си приятел. – Миналия път беше направо песен. Сега ще си имаме работа със смъртоносна сила. Под ъгъл може да обърне кораба, ако обаче я ударим челно, ще минем през нея. Нали така, хора?

Марк и Ерик размениха няколко бързи изречения, след което Ерик остави на приятеля си да отговори.

– На теория е добра идея, обаче въпреки това ще усетим ефекта на отклонението. Няма да ни обърне, но може да потопи носа толкова дълбоко, че корабът да потъне, все едно някой го натиска отгоре.

– Вижте – каза Хуан с оптимистична нотка в гласа. Шумът от късане на платнище изпълни кораба, когато картечницата откри огън по една от летящите към тях ракети. Никой обаче не ѝ обърна и най-малко внимание. Всички гледаха към картината, предавана от камерата на носа. Все повече и повече наближаваха невидимото поле.

Хуан два пъти провери местоположението им.

– Щурман, още една отметка дясно на борд.

Корабът точно беше започнал да реагира на маневрата, когато целият корпус се наклони, сякаш някой беше изсмукал морето изпод носа. Изпитаха усещането, че се спускат по водопад. Бяха стигнали до купола от оптикоелектрически камуфлаж, който криеше китайския кораб, и щом «Орегон» мина през него, магнитните сили го нападнаха с различна интензивност. Кърмата не почувства нищо, докато носът беше обгърнат от невероятна сила.

След това ги удари шумът. Свръхзвуково барабанене, което проникваше дълбоко в черепите. Хуан притисна с длани ушите си, но това не помогна. Шумът вече беше в главата му и ечеше в костите, опитвайки се да разбърка мозъка. И на всичко отгоре барабаненето се смеси с остро метално стържене. Звучеше така, сякаш килът се извива от само себе си. Ъгълът продължаваше да нараства. Макс се хвана за облегалката на Хуановото кресло, за да не падне на палубата. Всичко, което не беше закрепено, започна да се търкаля към предната стена. Светлините започнаха да премигват и няколко от компютърните екрани потъмняха, защото електрическите им вериги не бяха достатъчно защитени срещу магнитните вълни и останалите сили, които изкривяваха светлината около кораба, за да го направят невидим.

Главният екран на стената се пръсна без предупреждение, защото металната стена зад него се огъна повече, отколкото стъклото можеше да понесе. Парченцата стъкло се посипаха по Марк и Ерик, но те успяха навреме да се наведат, така че останаха невредими, като се изключат няколкото драскотини по вратовете.

«Орегон» се наклони толкова, че двигателните дюзи изскочиха от водата и две дебели струи вода полетяха в небето с огромна сила, описвайки симетрични дъги. Още няколко градуса и «Орегон» щеше да бъде натикан под водата без надежда някога да изплава. Хуан беше рискувал и загуби. Любимият му кораб не се оказа дорасъл за силите, които го принуди да преодолява. Беше дал всичко от себе си, но тези сили се оказаха прекалено големи.

Движението беше толкова неочаквано, че Макс едва не се удари в тавана. Корабът си беше пробил път през невидимия край на купола от оптико-магнитен камуфлаж и падна обратно на равен кил с трескавата енергия на играчка за вана. Звукът, който толкова ги измъчи, спря, сякаш никога не го е имало. «Орегон» потрепери, когато силата на двигателите му отново започна да се бори със съпротивата на морето.

Шест секунди по-късно, без екипажът да разбере, останалите шест ракети «Харпун» се удариха в бариерата и всички преживяха катастрофален провал заради претоварване с електромагнитен импулс. Паднаха в килватера на «Орегон», без да причинят вреда.

– Добре ли сте всички? – попита Хуан.

– Уха, какво преживяване! – възкликна Мърф.

Когато стана ясно, че хората в командния център са добре, Макс се зае да прецени какво е състоянието на останалите членове на екипажа. Кабрило огледа картината, изпращана от външната камера, във вградения в креслото му миниекран. За разлика от първата им среща с бариерата, този път по-голямата част от кораба беше добре защитена срещу електромагнитни импулси. Вероятно имаше повреди, но двигателите не спряха, а главните събирателни шини не се бяха изключили. Точно както беше подозирал, невидимият кораб със странни форми лежеше в засада на по-малко от миля. Запита се какво ли си мисли неговият капитан в момента?