Клайв Къслър: Мираж

– Оръжейник, виждаш ли това, което виждам аз?

– Да, Председателю – отговори настървено Марк. – Разрешение за стрелба?

– Огън и не спирай, докато нищо не остане!

Голямото 120-калиброво оръдие в трюма избълва огнено кълбо и пушек и минута по-късно снарядът попадна право в десетката. Още преди да се беше разсеял пушекът, го последва втори. Няколко секунди по-късно полетя и третият. Този снаряд улучи някакво съществено оборудване – нещо, открито от Тесла, върху което беше работил преди повече от век – нещо на ръба на физиката. Защото, когато снарядът улучи, останките от невидимия кораб се изпариха в смайваща корона от син огън и ослепителни светкавици от обикновено електричество. Всичко стана толкова бързо, че за съзнанието беше трудно да го проумее и дори по-късно, пуснал записа възможно най-бавно, Хуан не можа да види самия акт на разрушение – толкова беше внезапен. Всичко, което остана, бяха малки отломки от корпуса и мазни петна от дизела.

От високоговорителите над главите им се носеха обърканите гласове на моряци и летци, които току-що бяха видели кораб с големината на две футболни игрища внезапно да изчезва от погледите им само за да се появи отново след няколко секунди. Да не говорим, че изстреляните по него ракети също бяха изчезнали.

– Капитан О'Конъл, говори Хуан Кабрило от «Орегон». Спираме и очакваме по-нататъшни указания.

– Моля, обяснете какво се случи току-що.

– Съоръжение за прикриване. Казах ви, че тук дебне китайски боен кораб. Дайте ми имейл адрес и ще го докажа.

Марк веднага разбра и се зае да приготвя файл на едностранното им сражение с невидимия кораб. През това време капитанът му издиктува адреса си.

Няколко минути по-късно гласът на О'Конъл се чу отново:

– Кои сте вие и откъде знаехте, че е там?

Мобилният телефон на Хуан започна да звъни.

Беше Овърхолт.

– Капитане, извинете ме за секунда.

– Ланг, имам нужда от помощта ти да убедим адмирал Гидингс и хората му, че никога не са виждали каквото и да било, нито пък са чували за «Орегон».

– Видяхте ли му сметката?

– Да, обаче секретната ни самоличност е на път да бъде разкрита. Освен това разполагаме с данните как работи стелт системата. – Веднага си представи как Овърхолт доволно потрива ръце. Тази планове щяха да му спечелят голямо влияние във Вашингтон.

– Ще направя всичко, което искаш, момчето ми. Всичко.

– Ти си голяма работа.

Хуан прекъсна връзката и отново се свърза с капитана.

– След малко адмирал Гидингс ще се свърже с вас и ще ви каже, че това произшествие никога не се е случвало и че никога не сте виждали кораб на име «Орегон».

– Значи ЦРУ вече има и флот?

– Ако смятате да вярвате в това – нямам нищо против. Между другото, чака ви предотвратяване на война, така че забравете за нас и продължавайте с работата си.

– Капитан Кабрило, искам... – Връзката рязко прекъсна. Когато отново се свърза с него, в гласа на жената се усещаше нотка на страхопочитание. Значи Лангстън направо беше надминал себе си. – Хубав ден, капитане.

– И вие, капитане, и късмет.

Два дни по-късно «Орегон» беше вързан за един от бетонните кейове в град Наха на остров Окинава. Бяха в цивилната част на пристанището, а не във военната. Макс беше осигурил котвено място за две седмици. Повика и неколцината души от екипажа, които бяха по това време в почивка, да се върнат, за да пазят кораба, докато останалата част ползва заслужения си отпуск.

Както се очакваше, присъствието в района на големия самолетоносач с бойната му група успокои духовете. Двете спорещи страни започнаха да говорят за съвместна експлоатация на новото газово находище.

Да, каза си Кабрило, старият Теди Рузвелт е бил напълно прав: говори тихо, но носи голяма тояга. Няма по-голяма тояга от атомен самолетоносач.

Прехвърляше пари по банков път и се чувстваше добре при това. Повечето от членовете на екипажа бяха на път, закъдето си искат. Учудващо колко много от тях оставаха на групи от по трима или четирима. Ден след ден работеха и живееха заедно, но въпреки това, когато можеха да прекарат малко време сами, продължаваха да са заедно. От друга страна, те бяха нещо повече от колеги или приятели.

Бяха семейство.

Хуан искаше да включи бележки към парите, но после прецени, че анонимността е най-подходяща. Даваше нареждания на една от банките на Кайманите, която използваха, да направи дарение чрез офшорна фирма. Пет милиона щеше да получи Мина Петровска. Тези пари нямаше да върнат изгубения ѝ съпруг, но щяха да облекчат отглеждането на двете момиченца. Не знаеше дали неговият водач, старият рибар, е оставил семейство, затова дари средства на фондация, която подпомагаше пенсионери, изгубили поминъка си заради разрушаването на Аралско море. Масачузетският технологичен институт получи пет милиона долара за издръжка на катедрата по приложна физика на професор Уесли Тенисън. Реши, че на възрастния прашасал професор ще му хареса.