Клайв Къслър: Мираж

– Не – съобщи «Вайпър 7» по радиото, – никого не виждам.

– Приб лижиха се твърде много – отбеляза Гидингс. – «Вайпър 7», обстреляй го по товарната линия. «Рос» остани на място да приберете екипажа, когато се качи в спасителните лодки.

– Слушам.

Изтребителят се спусна върху тях като ястреб и веднага щом ги наближи, започна да стреля с 20-милиметровата. Закалените куршуми попаднаха над товарната линия при носа, така че водата се разлени, сякаш ги беше уличило торпедо. Нито един от куршумите не проникна. Всички отскочиха от бронираните плочи на «Орегон». Ако той беше като останалите кораби, това щеше да е унищожително нападение и при скоростта, с която плаваше, щеше да потъне за минути.

Старият товарен кораб продължаваше напред, все едно нищо не се беше случило.

– «Вайпър 7», докладвай – след минута-две нареди Гидингс, докато самолетът ги обикаляше като вълк около ранен елен.

– Нищо – най-сетне докладва смаяният пилот. – Нищо не стана.

– «Алърт 1» – повика адмиралът. Сигурно това беше водещият от допълнителната двойка, която бяха вдигнали от «Стенис». – Приготви се за изстрелване на «Харпун».

Заради времето, нужно на суперкомпютъра на «Орегон» да декодира военната шифровка, самолетът вече беше обърнал и изстрелял противокорабната ракета.

– Оръжейник! – да поемат няколко.20-милиметрови куршуми беше едно, а близо тон експлозиви беше съвсем друго предизвикателство.

– Заемам се.

Ракетата «Харпун» се спусна бързо близо над водата и ускори до петстотин мили в час. Радарът ѝ веднага засече единствената сочна цел наоколо и се понесе към нея с резултатността на робот.

Марк Мърфи спусна вратите, които скриваха основното отбранително оръжие на «Орегон» и накара шестцевната «Гатлинг», клонинг на тази, която използва и техният противник, да се завърти с максимална скорост. Нейният собствен радар се помещаваше в купол над оръжието, което му беше спечелило прякора R2D2 – защото приличаше на сладкия дроид от филма «Междузвездни войни», макар че за разлика от него, имаше гадно поведение.

Когато насоченият срещу кораба «Харпун» беше още на миля разстояние, гатлингът се прицели и откри огън, изпращайки насреща му стена от волфрам, през която трябваше да мине, за да улучи целта си.

Това беше старият проблем как да улучиш куршум с куршум, но в този случай картечницата беше изстреляла повече от хиляда, насочени право срещу ракетата.

Тя избухна на значително разстояние от кораба и Мърф прекрати стрелбата. Отломки се посипаха в океана, огненото кълбо се издигна и почерня, когато изгуби силата на мощния ракетен двигател.

Хората в командния център наблюдаваха протичането на сражението на големия екран, захранван с картина от камерите, монтирани близо до гнездото на картечницата. Резолюцията не беше достатъчно голяма, за да се види летящата към тях ракета, но всички нададоха радостни възгласи, когато видяха изригването на червенооранжевото кълбо.

– Хуан!

– Какво?

Линда го беше заговорила. Тя сочеше към долния ляв ъгъл на екрана, където в отделно прозорче камерата, следващата движенията на първия F-18, предаваше изображението си.

– Изчезна.

– Кое?

– Самолетът. Аз го наблюдавах и изведнъж изчезна. Просто избледня и толкоз. Проверих радара – няма го.

Кабрило стисна зъби.

– Щурман, курс трийсет и седем градуса. Най-пълен напред. Оръжейник, приготви основното оръдие.

– Говори «Алърт 1». Разполагат с нещо като Морския магьосник – картечниците «Гатлинг», които използва нашият военен флот. Свалиха ракетата ми. – Това докладва пилотът преди миг. – И вече не виждам на радара си «Вайпър 7».

– Разбрано, «Алърт 1». Огън. Ти и «Алърт 2» – огън с всичко, с което разполагате. – Този път заповедта беше дадена от капитан О'Конъл на борда на «Рос», а адмиралът от своя флагман не се обади да я отмени. – Знаех си аз, че у този тип има нещо нередно.

Кабрило усети как го полазва хлад. Нищо не можеха да направят. да свалят ракетата с гатлинга – системата беше създадена точно за това. Обаче сега щяха да станат мишена на седем ракети. Ако извадят късмет, може би ще успеят да свалят четири. При това трябва да извадят голям късмет, но три все пак ще успеят да минат, ще проникнат дълбоко в кораба и ще избухнат с такава сила, че ще разкъсат корпуса на хиляди отломки. Оставаха им минути, но продължаваха напред, водата минаваше през двигателните дюзи на «Орегон» с невъобразима сила, носът пореше морето, отхвърляйки встрани две симетрични къдри с бели гриви.